Чудеса

За мой срам видях, че последно съм писала в блога си през март тази година. Признавам си без бой, че редовно влизах през това време. Много се радвам на коментарите, но желание да пиша нямах

През това време ми се случиха толкова много неща, че не знам от къде да започна. Ще разкажа само за това, което промени живота ми.

През март ми откриха раково образувание и то ми го откри д-р Бедринова в кварталната 12-та поликлиника. След като смених две болници и преминах през безброй изследвания и консултации на 11 юни 2008 бях „щастливо” оперирана от най-добрия човек на света д-р Томи Попмарков и д-р Хъртарски. Д-р Томи Попмарков е най-внимателният и грижовен лекар, когото някога съм виждала през живота си, а за съжаление съм виждала доста лекари. Ако не беше той щях да съм рухнала психически, което със сигурност щеше да се отрази на възстановяването ми. За самата операция няма да разказвам сега, защото е дълго, а и вече е зад гърба ми. Важното е, че вече съм съвсем наред или поне така си мисля. Цялата история с болестта и след това възстановителния период ми доказаха, че човек трябва да мисли преди всичко за себе си и да не се ядосва за нищо, ако е възможно. Да си живее живота и да си носи новите дрехи, че не се знае кой до кога е на този свят (това някой друг го е казал, но не знам кой, но е 100% вярно). Важното е да сме здрави! Всичко останало са дреболии!

Не мога да повярвам! На рождения си ден да съм в добро настроение. Това не е било …не помня от кога. Всяка година ми е супер криво и няколко години подред плача, защото се замислям за живота си и за това, което искам да бъде и това, което е действително. Но днес е различно. Чувствам се страхотно! Обадиха ми се толкова много хора да ме поздравят (даже ще си запиша поздравите). Някой искрени, някой от любезност, а някой просто лицемерни, но няма да си развалям настроението с тях. Много съм щастлива, че имаше слънчице. Точно както обичам – светлина и слънце, като по поръчка. Направо разкош!Миналата година си пожелах много неща. Повечето не ми се сбъднаха, но не всичко, което е нормално. Тази година си пожелавам: да съм здрава и личният ми живот да претърпи промени. Пожелавам си весел празник!

Много съм възмутена! Платих сумати пари за някакво тъпо изследване в болница „Токуда”. Тя се намира на много забутано място, ако си с кола нямаш проблем, но който разчита на кракомобила си има проблем. Понеже закъснях от работа и не можах да отида на място и реших да се обадя по телефона. След като бях прехвърлена от един номер на друг се свързах с търсеното отделение. В следствие на което ме прехвърлиха директно към докторката. Да, да ама не! Тя е на работа до 19.00, а в 18.15 вече никой нямаше в кабинета. За какво да седи там? Те баровците вече са минали, кихнали са не малко пари, за да ги лекуват и са се качили в лъскавите си коли и са се прибрали. А такива загубеняци като мен, които работят до 18.00 и пътувам с градски транспорт, да се спасяват, както намерят за добре. Днес направих още един опит да не се разкарвам до там като пуснах мейл с молба да ми бъде изпратен резултата, по електронен път. Но ми беше отказано освен ако нямам е-подпис, защото всеки може да получи резултата в противен случай.

Напоследък ми се струпаха много лични проблеми и бях забравила да обърна внимание на здравето си. След като се оказа, че щитовидните ми хормони са в норма, бях спряла да мисля за вътрешностите си. Всъщност, всичко тръгна оттам, че ми закъсняваше и то доста. От лудост си правих два теста за бременност и двата бяха отрицателни, но продължаваше да няма никой. Притесних се и се разрових в нета за някое светило в гинекологията, но държах да бъде и ендокринолог по възможност. След няколко минутно ровичкане в добрия стар Google намерих д-р Лазарова, която работи в болница „Токуда”. Във форума на bg-mamma.com пишеше много хубави неща за докторката. Намерих телефоните на болницата и се оказа, че свободен час има чак след две седмици. Помислих си, че за това време може и да нямам нужда вече от лекар, но се записах. Д-р Лазарова не работи със здравна каса, което ме наведе на мисълта, че може би наистина е по-добра.

След две седмици чакане на какво ли не, подула се от закъсняването на цикъла ми – дойде въпросният ден. Пътувах около един час и около половин час търсих въпросната болница. Оказа се, че се намира много близо до София ленд, с тази разлика, че около сградата на болницата се строи и няма тротоар, а само кал. Лутайки се из калта и чудейки се да се откажа ли или да не се откажа лъсна хубавата сграда и щом я намерих няма да се връщам, я. В болницата всичко е супер, всички са супер любезни, обаче преди да стигнеш до лекарите си плащаш (не разбрах какво става, ако се откажеш от прегледа). Платих си и зачаках. В чакалнята имаше само бременни и аз. След 40 минутно пресрочване на моя час ме извикаха. Седнах си като в къщи и започнах да си говоря с лекарката. Тя веднага реши, че съм бременна (е да ама не съм). Започна да се тюхка дали да ме преглежда, та какво съм искала, ехограф или преглед, а цитонамазка, която се плаща допълнително. Честно казано не очаквах да имам право на избор, а да ми се помогне по възможно най-правилния начин. В крайна сметка стигнахме до някакво решение. Каза ми да отида в някаква стая и там ще ме прави каквото трябва. Но в следствие от голямото чакане ми се наложи да отида до тоалетната. Отне ми около 5 мин да я намеря и да се върна в кабинета, при което докторката виждайки ме все още облечена каза: „Айде бе, мъж на легло, ако те чака да се съблечеш, ще заспи!”. Захилих се неадекватно и нищо не казах. Докато чаках да напише какво ми има след дълбока въздишка каза:”Искам и аз да съм толкова спокойна и да не бързам за никъде като теб”. В крайна сметка се оказа, че съм здрава, което ме зарадва, но дали е така … в момента не мога да кажа.

В края на 2004 в „Ломоносов” ни правиха профилактични прегледи и кардиоложката, след като ме прегледа ме посъветва да отида на ендокринолог, защото щитовидната ми жлеза била подута. Тогава реших, че ми говори глупости, но се оказа, че имам проблеми. Няма да изпадам в подробности, защото са вече минало, но попаднах на д-р Еленкова, естествено с препоръки беше. Жената беше много внимателна. Всеки месец ми правеше изследвания и всеки месец ми сменяше дозата на лекарството. Тя започна да ме лекува в началото на 2005. Не беше никак лесно. В началото си мислех, че ще умра, защото ми се струваше абсолютно невъзможно да се излекувам. Истината е, че това не се лекува, а се достига до някаква норма и така си живее човек, но трябва да се контролира, за да не излиза от нормалните стойности на хормоните. Докторката, както казах вече беше много добра, но миналото лято се омъжи и много често отсъстваше.

Тогава на хоризонта се появи една колежка, която ми похвали някакъв д-р Иван Кръстев от Ендокринологията в Александровска болница. Помогнал на дъщеря й, която имала подобни проблеми и т.н. В крайна сметка реших да отида при него и да видя какво ще ми каже. Казах му, че съм лекувана при д-р Еленкова в Ендокринологията (на бул.”Д.Груев”), последва около 20 минутно плюене на въпросната болница и лекарите там. Щял да ме оправи, да не се притеснявам. Прегледа се състоеше от обяснение колко са некадърни останалите лекари и как съм попаднала на точното място и при точния човек. Опипа ме навсякъде, където се сети. Започнах да пия Бромокриптин и Л-тироксин, но без изследвания. През 1-2 месеца ходех да ме „види”. Всеки път казваше, че съм много добре и да забременявам. Цялата тази „разходка” продължи от септември на 2006 до юни на 2007.

Поради дългогодишното си лечение съм станала почти лекар. Не се чувствах добре през последния месец. Чувствах се, както преди да започна да се лекувам преди две години. Ръцете ми трепереха; не можех да спя повече от 5 часа; на моменти имах чувството, че ще ми изскочи сърцето от гърдите (специалистите му казват аритмия, ако не се лъжа); почти всеки ден плачех без да има някаква причина, просто ей така, както си седя и гледам телевизия, а не дай си Боже да гледам някакъв ревлив филм, имаше опасност да се обезводня; и за всичките тези месеци лечение по метода д-р Кръстев надебелях с около 10 кг. Чудейки се какво да направя отидох пак при него, но този път настоях да ми пусне изследвания. Този човек явно много обича да опива пациентите си, защото пак го направи и каза: „Кожата ти е хладна, което е много добре, но щом настояваш ще те пратя на изследване. И кога ще забременяваш?” (сякаш забременяването е целта на посещението ми). След 2 дена отидох с изследванията, които бяха следните:

TSH – 0.002 (резултат) при референтни стойности (0.35-5.00);

Prolactin - <6.4 (резултат) при референтни стойности (59.0-619.0)

Погледна изследванията и пак ме опипа и каза: „Топла ти е кожата, което е много добре, значи добре върви лечението. Резултатите са отлични. Продължавай със същата доза. И следващият път като дойдеш да ми се похвалиш, че си бременна”

Станах бавно, взех си изследванията и му казах: „Довиждане”. В асансьора се замислих, че всъщност ми говори абсолютни глупости. Не съм лекар, но мога да сравня две числа. И как веднъж с топла кожа съм много добре, а следващия със студена също съм много добре. А за резултатите няма какво да коментирам. Седнах в градинката на Александровска болница и се разплаках от безсилие. Не се чувствам добре! Срам ме е да се върна при д-р Еленкова. И не знам какво да направя.

В крайна сметка отидох при нея и й разказах как съм се „подредила” отивайки при това куку Кръстев. Тя милата даже не можа и да ми се скара, както очаквах. Каза да не се притеснявам, че всичко ще се оправи. Кръстев ми е давал лекарства, при които моите ниски стойности на хормоните да станат още по-ниски.  В момента не пия никакви лекарства, за да мога да се „изчистя” от изпитите до сега и да направя други изследвания.

Сигурна съм, че ще се оправя. Но д-р Кръстев или е луд или некадърен, или и двете – луд и некадърен, което го прави опасен за пациентите. Не пожелавам на никой да се сблъска с подобни проблеми. Съвета  ми е НИКОГА НЕ ХОДЕТЕ при д-р КРЪСТЕВ от Ендокринологията на Александровска болница. А ако се срещнете с него по някаква причина, то бягайте колкото се може по-бързо.