Чудеса

Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.
Когато си помисля…Не, не, не!
Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача…
Сърцето ми събрано на юмрук
полека се отпуска в твойте пръсти.
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.

Добре, че Ани се връща по веднъж годишно, за да се сетим да си направим среща на групата от СУ. Странното е, че след толкова време пак има какво да си кажем и слава Богу не говорим за география. От 120 човека, които завършихме през 2000-та само аз и Оля се занимаваме с география т.е. сме учителки. ГГФ-то бълва всестранно развити хора. Оказва се, че географите могат да бъдат перфектни специалисти: секретарки, таксиметрови шофьори, бензинджии, продавачки, полицаи и др. Чудя се защо продължават да залъгват хората, че работа винаги има. Е, то има, но в крайна сметка не сме “лъскали” банките 5 години, за да се занимаваме с всичко останало, но не и с география (но това е друга тема).

Спомнихме си за страхотните години като студенти. За практиките, за всичките 8-ми декември и как беснеехме като отвързани. Кой какви сърдечни проблеми имаше и все още ги има. Като “клуба на аномимния алкохолик” сме, само че не сме си анонимни. Отдавайки се на спомени реших да запиша за бъдните поколения химна на ГГФ.

ХИМН НА ГГФ

За да влезеш в ГГФ-то

не ти трябва много бал,

но докато го изкараш,

ще ти правят само кал.

Дай, дай, дай Боже дай

нощите студентски,

ах да нямат край.

Дай, дай, дай Боже дай

нощите пиянски,

ах да нямат край.

Едно гадже по Марица

тръгнало със сал,

за да стигне в Дървеница

и да прави само кал.

Търсим руда,

търсим злато,

търсим редкия метал,

но за жалост,

ще намерим само, само,

само кал.

Сред колегите прекрасни,

търсим своя идеал,

но за жалост,

ще открием само, само,

само кал.

Пием бира,

пием водка,

пием всичко,

без вода,

но най-често ни се случва,

да си сръбнем от калта.

Къде са тез мъже дето пишат такива неща за любимите си жени?

Обичам те,

без да знам как,

кога или от къде.

Обичам те,

изцяло,

без уговорки или гордост.

Обичам те така,

защото друг начин не познавам.

Тъй близка си ми,

че ръката ти на моите гърди,

е моята ръка .

Тъй близка,

че когато очи затвориш,

заспивам аз.

Подреждайки си шкафа си открих един стар тефтер, в който съм си записвала, когато ходих на курс. Стана ми толкова мило и си спомних колко хубаво беше там. Чувствах се като човек намерил мястото си, но …свърши. Та във въпросния тефтер попаднах на следното стихотворение:

САМОДИВА

Погледна ме.
Светнах.
Замечтах.

Докосна ме.
Трепнах.
Закопнях.
Прегърна ме.
Омекнах.
Оглупях.

Съблече ме.
Изтръпнах.
Подивях.

Отиде си.
Въздъхнах.
И … умрях.

Попаднах на едно стихотворение, но незнам кой го е писал.

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!

Не се щади - обичай ме!

Обичай ме,

със истинската сила на ръцете си,

нозете си, очите си - със цялото

изящество на техните движения.

Повярвай ми завинаги - и никога

ти няма да си глупава - обичай ме!

И да си зла - обичай ме!

Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,

особено по стълбите си хубава.

Със дрехи и без дрехи, непрекъснато си хубава……

Най-хубава си в стаята.

Във тъмното, когато си със гребена.

И гребенът потъва в косите ти.

Косите ти са пълни с електричество -

докосна ли ги ще засветя в тъмното.

Наистина си хубава - повярвай ми.

И се старая до края да си хубава.

Не толкова за мен, а за себе си,

дърветата, прозорците и хората.

Не разрушавай бързо красотата си

с ревниви подозрения - прощавай ми

внезапните пропадания някъде -

не прекалявай, моля те с цигарите.

не ме изгубвай никога - откривай ме,

изпълвай ме с детинско изумление.

Отново да се уверя в ръцете ти,

в нозете ти, в очите ти …… Обичай ме!

Как искам да те задържа завинаги.

Да те обичам винаги -

завинаги.

И колко ми е възможно … Колко си

ти пясъчна … И моля те, казвай ми,

че искаш да ме задържиш завинаги,

да ме обичаш винаги,

завинаги.

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!

Господи,

колко си истинска.