Чудеса

Докосване, Открадната Целувка,
Трева, Щурец и Пълен Мрак,
Сълза, Облизване, Милувка,
Ухо, Ухапване и Смях.

Дъжд, Луна и Вятър Топъл,
Капки, Гръм, Треперещи Тела,
Гърди и Устни, и Заглъхващ Вопъл,
Ръка, Венера, Сетива.

Любов, Усмивка, Красота
Желание, Прегръдка, Грях
Копнеж, Възторг и Светлина
Екстаз до Лудост, Смях.

Ритъм, Страст, Кълбо от Чувства,
Животни, Звуци, Стон в Нощта,
Звезди, Небе, Вдъхновение за Изкуство
Сливане, Отпускане и Лекота

Отдаденост, Мълчание, Мечти
Адреналин, Докосване, Оргазъм
Раздяла, Трепети, Сълзи
Припадък, Шок, Сърдечен Спазъм.

Обида, Болка, Алкохол
Безчуственост, Ритник, Падение
Горчилка, Вопъл, Счупен стол
Студ, Умора, Унижение.

Безпомощност, Омраза, Самота
Ридание, Покруса, Страх
Безцелно Лутане и Суета
Агония, Премрежен Поглед, Мрак.

С тебе ни събра случайността
а можеше нима да се разминем
от пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.

Ти щеше да останеш непознатa
аз нямаше да знам, че съществуваш
аз нямаше да чувствам топлината
нямаше да знам, че ти същото жадуваш.

С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, даде ни се възможността
защото не можеше да бъдем чужди.

От скъп за мен човек
С тези форми без грамче макиаж,
от тебе ще излезе толкоз вкусничък пейзаж,
че всеки ще поиска да го посети
и на прелестите да се наслади.

Свободно ще разпилея твоите коси
и ще ги обсипя с всичките звезди
ще поставя малко захарен памук
по пухкавите бузки - тук и тук.

На двете ти ушенца нежни
под косите скрити тъй небрежно
от малинки обички ще закача
и да не ги хапна как ще мога да се въздържа.

Очите ти красиви, закачливи
така невероятно живи и щастливи
в руйно грозде аз ще претворя
и ще попивам всяка кехлибарена сълза
само ще ти махна тези очила.

От тях ще се опивам дълго и неутолимо
като от младо буйно вино
в погледа ти дълбоко ще потъна
и няма да поискам да се върна.

И устни алено - червени
с амброзия от феята на любовта дарени
между тях палаво езиче си играе
ще се срещне ли със моето … кой го знае.

На шията огърлица аз ще закача
от ситни, сладки нарови зърна
после ще я обсипя със целувки
с дълги изкусителни милувки.

От гърдите сочни плодове ще изрисувам
и после винаги ще ги бленувам
ще направя вкусни нектаринки
а отгоре малки нежни боровинки
страстно да ги милвам, да ги галя
върху тях главица нежно да поставя
безкрайно сладко да ги вкусвам
да ги усетя на горещите си устни.

Виж от двете нектаринки
станаха чуднички картинки
между тях надолу път се вие
в края му какво ли пък се крие.
От грозде кехлибарени зрънца ще наредя
пътя отстрани с тях да обознача
и ще си хапвам сладко опиянен
от твоите страсти ощастливен
дай боже всекуми и всеки ден.

По пътя с пъпчето какво да правим?
Него със сметанка ще подправим
на пухкава пяна върху тортичка прилича
която да осмуча тъй обичам
със сметанка мекичка и бяла
и отстрани бавничко те галя
надолу с длани плавно слизам
и по коремче жадничко те близвам
сметанката със ягодки ще украся
и сладострастно ще й се насладя
устни в нея ще зария
докато всичката не я (те) изпия.

Ханша ти със рози ще накича
на цветна ограда да прилича
в нея вкусна порта ще оставя
като я вкуся и съм право в рая.

На пътя в края е райска долина
може би с ароматна дъхава трева
в нея гущерче кога ще шава
и от аромата да се опиянява
там вълшебна прасковка расте
кой ли ще я изяде
а до нея е сочната черешка
дар от боговете - няма грешка.

Под тях изворчето на живота блика
сякаш жаждата си да утоля ме вика
гущерчето в него щом потъне
с нектар чудодеен то ще му отвърне
райската градина вече я описах
и да бъда гущерче така ми се прииска
да ме вземеш нежно във ръчица
и от изворчето да ме напоиш с водица.

С пръсти леко да те мажа искам
навсякъде където си поискам
нежно по бедрата надолу да ги плъзна
и бавно, бавно нагоре да ги върна.

По бедрата ти ще харесам и с устни да рисувам
дълго без да мога да се налудувам
езичето да плъзгам с тръпки леки
да оформям хиляди изкусителни пътеки.
А коленете ти към мен ще се притискат
всичкия ми сок ще искат да изстискат
и глезените ти около бедрата ми неудържимо
ще ме пришпорват тъй неумолимо.

Но ръцете ти свободни си остават
за да не спират да ме галят
и да ме подканят страстно, неуморно
от всичко да вкуся аз повторно.

Такава торта сутрин най е вкусна
отлежала, топличка, отпусната
с пръсти цяла ще я пипам
и от всичко искам да опитам.

После сладко ще похапна
от всички вкусотии ще лапна
дори ще оближа и подноса
и ще се потопя във соса
а подноса целият ще се вълнува
сладострастно ще шава и палува
но ще го държа в ръчичките си здраво
ще го залепя за премалялото си тяло.

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.

Радой Ралин

Ти пак ме гледаш с ласкави очи
и питаш пак: “Боли ли те за нея?”
Тешиш ме за разтуха: “Не плачи!
Ще я забравиш!…Аз ще ти попея!”
И аз се стапям в нежния ти глас,
и аз забравям минали обиди.
Но милвам теб, а мисля за оназ,
която преди тебе си отиде.
Тя никога не милваше така,
тя като теб не можеше да пее,
но аз жадувам нейната ръка
и гледам теб, а виждам само нея!
Ах, твоята усмивка тъй добра
пред мен света отваря като книга,
но обичта ти - обич на сестра -
повярвай - за сърцето ми не стига!