Чудеса

За Росен, Руми, и Марго, както и за всички, които все още намират нормални хора в Интернет пространството

Бях взела малко повечко стотинки и реших да се обзаведа с компютър. Впуснах се в бесен чат до среднощ. Беше месец април. Все още не бях спряла да се радвам на придобивката си. Ровех се нещо в чата и попаднах на някакъв тип с име Росен. Беше ми скучно и му се лепнах. Той взе, че се оказа разговорлив. То не бе чат, не бе чудо. Разказахме си живота от едва ли не от детските години до днес. Никога не съм мислела, че ще се запозная на живо с него, защото вече се бях преситила от подобен род срещи. Но един ден и това стана. Имах приятел, който наричах – личен психоаналитик.
Съпругата Руми, ревнуваше от мен. И ме наричаше “кифла”. Честно казано доста се дразнех от това определение. Един ден реших, че ще искам да й покажа, колко съм “страшна” и, че не съм толкова лоша колкото тя си мисли. Най-накрая да успея да се разделя с “кифлата”. Беше месец август, бях се върнала от море. Тогава се почна един чат с Руми. Лудост беше – цял ден. Видяхме се през октомври. Бяха се събрали с нейни колеги в една кръчмичка. Спомена ми е, че доста се притеснявах. Седях на ръба на стола в очакване съпругата да скочи и да ми оскубе, и без това не особено гъстата косица. Но на пук на всички очаквания ние взехме, че се харесахме. За пореден път с нея се убедих, че разговорите за секс много сближават хората, дали защото става дума за съвсем лични неща- нямам представа. Докато ме изпращаха на спирката съпругата Руми (уж се притеснявала) започна да ме пита за някакви неща, за които обикновено човек говори с близки приятели, а ние нея се виждахме за първи път, но това се оказа, че не е проблем. Така започна приятелството ми със семейството.
Вече съм споменавала за Маргаритка. Тя е чат-приятелка на съпруга Росен и е юристка. Налагайки ми се да напусна старата си работа реших, че може да имам малко повечко права от колкото ми се казваше и исках да се консултирам с юрист, но за съжаление се оказа, че не познавам такива хора. Тогава Руми се сети за Марго. Свърза ме с нея. Започнах я с питанки относно работата, та се стигна и до лични проблеми, а за съжаление те не са никак малко (моите имам предвид). Не помня с нея кога се запознахме на живо, ако не се лъжа беше в началото на тази година. Но много добре помня мястото и деня от седмицата, защото стана традиция всеки петък да се събираме там. Предполагам, че персонала много добре ни познава.
Така оформихме психо-групата. Състояща се от нас четиримата. Станахме като едно затворено общество, в което външни посетители много трудно се вписват. Всъщност това не е никак лошо. Важното е, че ние си се обичаме или поне аз тях.