Чудеса

Точно така се чувствам - идиот. Навсякъде се разказваха случки за измамени под предлог, че някой е катастрофирал или някакви други неща. На мен ми се случи нещо подобно.  Днес след като бях изпушила от работа излезнах да си купя нещо за хапване и да се проветря. Направила около 3 крачки и ми звъни телефона и гледам някакъв непознат номер: „Добър ден, госпожо!” (като бивша учителка нямам представа кой ми има,  кой ми няма телефона и колко още ми го знаят, та си помислих, че е някое от децата с това „госпожо” и даже се зарадвах). Но човекът отсреща продължи, че е от Германос и има удоволствието да ми съобщи, че съм спечелила телевизор, не знам си колко инчов и т.н. (Преди около 2 месеца наистина участвах в една томбола на Германос за нещо си, но какво беше точно нямам спомен, та се вързах де). Попитах, дали се иска от мен някакви пари (спомняйки си за Господари на ефира и за измамените), но момчето каза, че това е награда и само трябва да ми го донесат.  За доставката ще им трябвал точен адрес и аз като типична овца го продиктувах. След което онзи ми каза: „ За да Ви го доставим трябва да закупите 2 ваучера от 50лв”, при което му затворих. Сега ме е яд, че си казах адреса, като пълен олигофрен. Ако беше от Германос само да ми напише името и ще му излезе адреса ми и всичко за мен, но няма кой да се сети на време.

Писна ми и се уморих, или уморих се и ми писна! Все едно как ще се каже и двете са верни.

Уморих се да се правя на по-добра от колкото съм в действителност. Истината е, че съм зла и проклета, а се боря със себе си да не бъда такава.

Писна ми да се чувствам като носна кърпичка за еднократна употреба, която всеки употребява и изхвърля. Писна ми да се мъча да съм нещо, което не съм.

Уморих се да вървя по гайдата на кой ли не, при това всичко да се възприема сякаш съм длъжна да го правя. Не, не съм длъжна на никой за нищо, а защо се държа така сякаш съм? Защото съм задръстена, може би. … Уморих се да бъда задръстена!

Писна ми да ме лъжат и да разбирам, че го правят. Уморих се да правя на разсеяна, че не разбирам за какво става дума.

Писна ми да не мисля за себе си, а да гледам да угодя на кой ли не.

“Господи, моля те,

дай ми мъдрост, за да мога да разбера мъжете;

дай ми любов, за да мога да им прощавам;

дай ми търпение, за да изтърпя техните настроения.

И, Господи, забележи - СИЛА НЕ ИСКАМ!!

Иначе ще го пребия до смърт…”

Преди около 2 месеца се записах на шофьорски курс. Много ми се видя трудно шофирането и си мисля, че едва ли е невъзможно да взема книжка. Уговорките за шофиране с инструктора бяха: „ Айде, да се чуем следващата седмица!”. Адски ми е сложно и когато трябваше да се обадя обикновено чуването се отлагаше с около седмица да не кажа повече. Фактически тези 24 часа съм ги разхвърляла много във времето, за което съм си виновна само и единствено аз. Останаха ми 6 часа.

Миналата седмица се чухме с една приятелка, която също се учи при него и едва ли не спешно трябваше да се видя с Владо (инструктора). Видях ме се и карах. Това беше срядата. Оказа се, че в понеделника има дата за изпит, в който аз не съм включена, вероятно защото не съм си взела всички часове кормуване. Всъщност с малко повече „напъване” можех да си взема остатъка от часовете, все пак оставаха 4 дена. Ядосах се, защото от нова година изпитите са в два дена – един за листовките и друг за градското (как е правилно да се каже не съм сигурна), което означа аз да седя и да чакам „любимия” си инструктор да ме включи в някаква група за листовки.

Вчера се видяхме за поредния час и той ме попита дали до 1 месец ще съм готова с изпита за листовки. Не исках да се заяждам, но броейки изпитите си в СУ се оказаха 48, белкем науча едни листовки за толкова време. Истината е, че човека ме е планирал за изпит някъде напред във времето, но НЕ се знае точно кога. Условието за явяването на какъвто и да е от изпитите, е да си взел всички часове кормуване. До тук, не е добре, но това са условията! Обаче се оказва, че моята приятелка е пратена на изпит при положение, че й остават 2 не взети часа, а аз трябва да взема всички. Как става тоя номер, за сега не знам.

Другото, което ме из дразни е сутрешната ни среща с Владо. Имахме уговорка в 8.00 ч. и в 8.30 да вземем друга курсистка, за което нямах нищо против. Идеята беше тя да кара до 10.00 и след това пак аз. Дойде жената и се почнаха едни разговори за семействата им, което няма лошо всъщност. Явно се познаваха и от преди. На светофар въпросната „кифла” реши да се обади на приятелка, за да дойде да се повозела. Владо ме зарадва като й взе телефона от ръката. Последва лекция, че е в учебна кола, разговорите по телефона и т.н. В някакъв момент тя го попита колко грешки е имала на изпита по листовки, което за пореден път означава, че може да се изпращат курсисти на изпит с не взети часове кормуване. Чудя се по какъв критерии се прави избора!? Не забелязах да се справя с шофирането по-добре от мен. През цялото време „кифлата” не спря да говори, което ме изнерви до крайност. Някъде около 10.00 ч., когато трябваше да се сменяме въпросната каза, че искала да отиде до Иваняне, за да си вземела нещо. В тоя момент след като ми бяха „изпилили” нервите казах: „ Аз съм към „Люлин”!”. Сякаш чак тогава може би си спомниха, че и аз съм в колата и бях попитана дали имам време да отидем да й вземем багажа. Казах, че нямам. Докато се мъчех да карам по „Сливница” онази не спря да прави планове за деня, къде да отидат, какво да вземат къде да пият кафе и всяко изречение завършваше с: „нали Владо?”. Докарах се до „Люлин” и си тръгнах без да кажа и „довиждане”. Ядосах се и то много, защото час и половина трябваше да търпя приказките на онази, за което аз съм си виновна, и още се ядосах, че той като има ангажимент с мен в някакъв час поне да се опита да го спазва. От 24 часа поне 18 съм карала между селата, така че няма нужда повече и без това съм станала спец на извънградското.

В крайна сметка ми остава да се видя с него още веднъж, за да не наруша правилата за допускане до изпит. Иска ми се да се скарам с него, защото си мисли, че със сладки приказки ще ми замаже очите и на принципа на „гъските” ще се съглася и ще кажа: „Да, прав си!”. Да, да, ама не!

„Надежда” ми е най-омразният квартал. Всеки ден от работната седмица съм там. Докато стигна до гадното училище трябва да се возя около 20 минути със смрадливия 83. Пристигнала вече имам желание да си мия ръцете непрекъснато. От „Орион” се натъпква с цигани и какви ли не други смрадливци. Язък за хубавите автобуси!

Сутринта имах среща с Милена пред „Била” пак в „Надежда”. Линията 83 ми е ясна и уж съм привикнала с маршрута и миризмата, но до въпросното място се пътува с автобус 108. Тръгнах около час преди срещата, но 108 е най-нередовният автобус. Потропвайки на спирката видях, че ще закъснея много и реших да си хвана такси. В мъглата трудно ги различавах и едва ли не махах на всяка жълта кола. Почти загубила надежда, че същия ден ще стигна в „Надежда” ми спря някакво измислено такси. Единственото, което се постарах да видя е тарифата, която беше нормална. Натъпках се на предната седалка в колата и казах, че много бързам. Поглеждайки шофьора ми направи впечатление, че ме гледа странно, но реших че от нерви съм станала параноична. Покрай волана му имаше икони на всевъзможни светци, а той самият носеше кръст. Започна да ми говори, че лятото бил готвач на морето, а зимата кара такси, което не ме интересуваше, но запазих добрия тон и се стремях да бъда любезна. На всеки светофар ме оглеждаше похотливо. И за мое учудване ме гледаше в ръцете при всеки удобен момент, което пак ми беше странно. Попита ме какво работя и не пропусна да отбележи, че това му е бил любимият предмет в училище. Последва въпроса дали съм семейна и коментара беше: „Ооо, готвача е много щастлив от този факт!”. В този момент ми „светна”, че това май е опит за свалка, но понеже докато загрея, че някой ме сваля, то той вече се е отказал и предал. Попита ме дали искам да пием кафе някой ден и аз се съгласих мънкайки. Обясни ми колко съм хубава, а дори не се бях сресала, да не говорим за грим или някакви украси и че обожавал жени с очила (нося ги от години). Погали по коляното, което вече ме докара до ръба на нервна криза, от къде на къде ще ме пипа (лелееее, ако не закъснявах щях да го завра на кучето в гардероба). Предложи ми и дъвка, (може би му се е сторило, че имам лош дъх) отказах. Имах чувството, че гадния квартал се е отдалечил със 100 км. Всичко се разигра за около 10 мин. Пристигнахме, хвърлих парите и изхвърчах. Таксито за мен е лукс, който си позволявам много рядко, но не мисля, че това беше нормално поведение с клиент, каквато бях в този момент.

Стана ми тъжно, че ми се лепят само мъже, които имат някакви отклонения в поведението. Да не би да ми пише на челото: „Търся психопат!” или „Ако си луд, ела да се запознаем!”? Всеки си има някакви странности, аз също, а къде са нормалните?