Чудеса

Не мога да повярвам! На рождения си ден да съм в добро настроение. Това не е било …не помня от кога. Всяка година ми е супер криво и няколко години подред плача, защото се замислям за живота си и за това, което искам да бъде и това, което е действително. Но днес е различно. Чувствам се страхотно! Обадиха ми се толкова много хора да ме поздравят (даже ще си запиша поздравите). Някой искрени, някой от любезност, а някой просто лицемерни, но няма да си развалям настроението с тях. Много съм щастлива, че имаше слънчице. Точно както обичам – светлина и слънце, като по поръчка. Направо разкош!Миналата година си пожелах много неща. Повечето не ми се сбъднаха, но не всичко, което е нормално. Тази година си пожелавам: да съм здрава и личният ми живот да претърпи промени. Пожелавам си весел празник!

Много съм възмутена! Платих сумати пари за някакво тъпо изследване в болница „Токуда”. Тя се намира на много забутано място, ако си с кола нямаш проблем, но който разчита на кракомобила си има проблем. Понеже закъснях от работа и не можах да отида на място и реших да се обадя по телефона. След като бях прехвърлена от един номер на друг се свързах с търсеното отделение. В следствие на което ме прехвърлиха директно към докторката. Да, да ама не! Тя е на работа до 19.00, а в 18.15 вече никой нямаше в кабинета. За какво да седи там? Те баровците вече са минали, кихнали са не малко пари, за да ги лекуват и са се качили в лъскавите си коли и са се прибрали. А такива загубеняци като мен, които работят до 18.00 и пътувам с градски транспорт, да се спасяват, както намерят за добре. Днес направих още един опит да не се разкарвам до там като пуснах мейл с молба да ми бъде изпратен резултата, по електронен път. Но ми беше отказано освен ако нямам е-подпис, защото всеки може да получи резултата в противен случай.

1.На света има поне трима души , които толкова те обичат , че биха се простили с живота си , заради теб

2.На света има поне 15 души, които те обичат по един или друг начин

 3.Ако някой , някога те е ненавиждал, то е защото иска да бъде като теб

 4.Твоята усмивка може да донесе радост на всеки, даже на този дето не я харесва

5.Всяка нощ има някой, който си мисли за тебе преди да заспиш

6.Има такива , за които ти си целия свят

7.Има такива , които не биха могли да живеят без теб

8.Ти си единствен и специален

9.Има и такива, които те обичат , а ти даже не си даваш сметка за тяхното съществуване

10.Когато правиш грешки , от това винаги излиза нещо добро

11.Ако мислиш , че нямаш шанс да постигнеш това , което искаш , вероятно няма да го постигнеш , но ако вярваш в себе си рано или късно ще успееш

12.Ако си мислиш, че светът ти е обърнал гръб , направи като него , обърни му гръб

13.Винаги помни комплиментите, които ти правят другите, забрави заяждането

14.Винаги казвай на другите , какво чувстваш към тях, защото ще се чувстваш по-добре като го знаят

15.Ако имаш чудесни приятели им отдели малко време, за да им го кажеш

Писна ми и се уморих, или уморих се и ми писна! Все едно как ще се каже и двете са верни.

Уморих се да се правя на по-добра от колкото съм в действителност. Истината е, че съм зла и проклета, а се боря със себе си да не бъда такава.

Писна ми да се чувствам като носна кърпичка за еднократна употреба, която всеки употребява и изхвърля. Писна ми да се мъча да съм нещо, което не съм.

Уморих се да вървя по гайдата на кой ли не, при това всичко да се възприема сякаш съм длъжна да го правя. Не, не съм длъжна на никой за нищо, а защо се държа така сякаш съм? Защото съм задръстена, може би. … Уморих се да бъда задръстена!

Писна ми да ме лъжат и да разбирам, че го правят. Уморих се да правя на разсеяна, че не разбирам за какво става дума.

Писна ми да не мисля за себе си, а да гледам да угодя на кой ли не.

Напоследък ми се струпаха много лични проблеми и бях забравила да обърна внимание на здравето си. След като се оказа, че щитовидните ми хормони са в норма, бях спряла да мисля за вътрешностите си. Всъщност, всичко тръгна оттам, че ми закъсняваше и то доста. От лудост си правих два теста за бременност и двата бяха отрицателни, но продължаваше да няма никой. Притесних се и се разрових в нета за някое светило в гинекологията, но държах да бъде и ендокринолог по възможност. След няколко минутно ровичкане в добрия стар Google намерих д-р Лазарова, която работи в болница „Токуда”. Във форума на bg-mamma.com пишеше много хубави неща за докторката. Намерих телефоните на болницата и се оказа, че свободен час има чак след две седмици. Помислих си, че за това време може и да нямам нужда вече от лекар, но се записах. Д-р Лазарова не работи със здравна каса, което ме наведе на мисълта, че може би наистина е по-добра.

След две седмици чакане на какво ли не, подула се от закъсняването на цикъла ми – дойде въпросният ден. Пътувах около един час и около половин час търсих въпросната болница. Оказа се, че се намира много близо до София ленд, с тази разлика, че около сградата на болницата се строи и няма тротоар, а само кал. Лутайки се из калта и чудейки се да се откажа ли или да не се откажа лъсна хубавата сграда и щом я намерих няма да се връщам, я. В болницата всичко е супер, всички са супер любезни, обаче преди да стигнеш до лекарите си плащаш (не разбрах какво става, ако се откажеш от прегледа). Платих си и зачаках. В чакалнята имаше само бременни и аз. След 40 минутно пресрочване на моя час ме извикаха. Седнах си като в къщи и започнах да си говоря с лекарката. Тя веднага реши, че съм бременна (е да ама не съм). Започна да се тюхка дали да ме преглежда, та какво съм искала, ехограф или преглед, а цитонамазка, която се плаща допълнително. Честно казано не очаквах да имам право на избор, а да ми се помогне по възможно най-правилния начин. В крайна сметка стигнахме до някакво решение. Каза ми да отида в някаква стая и там ще ме прави каквото трябва. Но в следствие от голямото чакане ми се наложи да отида до тоалетната. Отне ми около 5 мин да я намеря и да се върна в кабинета, при което докторката виждайки ме все още облечена каза: „Айде бе, мъж на легло, ако те чака да се съблечеш, ще заспи!”. Захилих се неадекватно и нищо не казах. Докато чаках да напише какво ми има след дълбока въздишка каза:”Искам и аз да съм толкова спокойна и да не бързам за никъде като теб”. В крайна сметка се оказа, че съм здрава, което ме зарадва, но дали е така … в момента не мога да кажа.