Родители, дайте пример на децата си!
Бях си обещала да не пиша повече за училище и за учителската професия, но видях коментар към Отново на работа, който много ме впечатли. Това е коментарът на Доби:
“Скъпа VENETZIA,най-после да срещна в нета една учителка,която казва истината за образователната ни система.Аз съм детска учителка.Имам полувисшо образование,без степени,само с квалификации на местно ниво…. На мнение съм,че човек или е роден за учител,или не трябва да се занимава с това.Имам 28 години педагогически стаж.Не знам откъде да започна ,ама все по-трудно става възпитанието на днешните деца(да не кажа-невъзможно)…и всичко идва от родителите,разбиращи грешно демокрацията.
Как да възпитавам дете, което вижда маика си цял ден с цигарата в ръка,с кафето?Как да възпитавам дете,което след градината се “закотвя” пред компютъра или телевизора,и никой не му обръща внимание?Какво гледа?Как го гледа? Какво си мисли?
КОй да обясни на детето,че не е хубаво да бие другите и да им причинява болка?Децата си мислят,че това,което гледат по телевизията е
хубаво,щом го правят големите?Толкова агресия има в днешните деца….Какво ще ни поднесе едно такова дете,когато порасне?
Аз уча момчетата ,че жена не се удря,а те:”Ами татко защо бие мама?”Какво да отговоря,за да не уроня родителския авторитет, ако има такъв?Казвам,че е вредно за здравето да се пуши,а те(децата):”Защо тогава мама,татко,баба..и т.н.,пушат?”Какво да отговоря,че малките главици да останат удоволетворени? Дете смачква бръмбарче, питам го защо?”Ами,защото е грозно,не ми харесва….”Хиляди примери мога да дам….Какво да очакваме от тези деца в бъдеще?Когато пораснат?Има и друго в нашата образователна система…Много млади хора завършват висшо педагогическо образование,ама къде са?Няма ги в училищата,няма ги в детските градини?Защо да са там?Те са с дипломите в магазините-продавачи-консултанти и получават повече пари ,отколкото да се занимават с трудната професия УЧИТЕЛ.Много съм развълнувана,сега,когато пиша .Много неща искам да споделя(поне
тук мога да кажа това,което мисля),но друг път…”
Всичко, което е написала Доби е 100% истина и ми напомня, че когато напуснах училище направих най-доброто за себе си. Страхувам се, един ден ако имам деца дали няма да бъда и аз от лошите родители….
ноември 10th, 2008 at 11:52
Скъпа Доби! Има един отговор на всичките ти въпроси: Бъди Личност и грабни децата! Да те заобичат и да станеш за тях № 1! Не е трудно, когато това са деца, на които - на повечето от тях - не им се обръща достатъчно внимание. Накарай ги да се почувстват специални - всяко едно от тях. Накарай ги да почувстват разликата - във всичко. Накарай ги да осъзнаят доброто и злото и че не са задължени да следват лошите примери, дори и тогава, когато ги наблюдават у дома. Когато се окаже, че у тях всички пушат - обясни им, че това е защото на домашните им никой на времето не им у обяснил, че това е вредно, поне не е било обяснено достатъчно убедително. Ако дете смачка бръмбарче - обясни му, че това е ЖИВОТ!, че може да се появи някой, който за него самото да счете, че е грозно и че не го харесва - би ли приело и с него да постъпят както и то - с бръмбара. Обясни му едно просто правило - да не правиш нещо, което не можеш да поправиш - дали то ще може да съживи бръмбара? Може да изглежда и клише, но и 10-те божи заповеди вършат работа - дори и без да споменаваме Библията, просто като препратка, като референция. Не може едно дете да знае и да може - психологически - ПОВЕЧЕ от един възрастен, още повече - възрастен ПЕДАГОГ! Ако детето знае 2, педагогът трябва да знае 202; трябва да умее да го манипулира - в добрия смисъл на думата, трябва да умее да “обърне палачинката”, да покаже друга гледна точка. Малко ти е заплащането и не ти се върши това? Ами не го прави! Но ако тук е призванието ти - прави го като хората! Човек е ЛИЧНОСТ, независимо от парите, които влизат в джоба му - не бива да се обвързва ДОСТОЙНСТВОТО с материалното благополучие. Когато си ЛИЧНОСТ С ДОСТОЙНСТВО и се САМОУВАЖАВАШ и другите ще те уважават, няма да се случи някой да ти навира в носа превъзходството на парите и финансовото си могъщество. Ти си АВТОРИТЕТ в твоята област, в твоята професия и я извършваш като професионалист. А пропо, препоръчвам страхотния филм с харизматичните Джоди Фостър и Чоу Юн Фан (ако не бъркам името
“Анна и Кралят”. Също така - най-добре е човек да се състезава със себе си, да постига собствените си победи и така да допринася за обществото - ако седнем да оплакваме положението въобще - инак съм съгласна с констатациите - си затъваме м блатото на съжалението, на самосъжалението… и няма измъкване, а е по-добре човек да гради, да лети, каквото и да става!
ноември 15th, 2008 at 1:21
Доби, аз подкрепям идеята на предишния коментар и искам тук да добавя своята:
1) уважението към родителите е необходимо условие за предаването на техните ценности на децата им
2) ако ценностите, на които родителите ти те учат, са насилие и ненаказуемост, по-добре да замениш уважението си към тях с това към друга личност, която може да те научи на истинност и отговорност
3) по-добре да загубиш уважение към родителите си, отколкото ориентир за доброто и злото в живота
4) да уважаваш родителите си-насилници не означава ли да приемеш насилието за нормално и за спътник в живота?
5) кое ще ти е по-необходимо и полезно в самостоятелния ти живот на възрастен: да уважаваш родителите си или да умееш да разпознаваш и отстояваш истината и доброто?
6) когато се осъзнаеш достатъчно, за да пожелаеш да промениш заложените у теб ценности от родителите ти, споменът за хората с различни ценности, които си срещнал в живота си, ще бъде твоята карта и пътеводител по нелекия път на промяната.
ТА, Доби, въпросът е смееш ли да научиш нашето бъдеще кое е правилно и кое - грешно, рискувайки авторитета на родителя и полагайки основите на бъдеще без насилие? бъди фар, карта и пример за подражание на тези деца, за да има надежда за бъдеще за всички ни, различно и по-добро от настоящето - избери да следваш истината, а не обществените норми. за да промениш света.