Чудеса

Бях си обещала да не пиша повече за училище и за учителската професия, но видях коментар към Отново на работа, който много ме впечатли. Това е коментарът на Доби:

“Скъпа VENETZIA,най-после да срещна в нета една учителка,която казва истината за образователната ни система.Аз съм детска учителка.Имам полувисшо образование,без степени,само с квалификации на местно ниво…. На мнение съм,че човек или е роден за учител,или не трябва да се занимава с това.Имам 28 години педагогически стаж.Не знам откъде да започна ,ама все по-трудно става възпитанието на днешните деца(да не кажа-невъзможно)…и всичко идва от родителите,разбиращи грешно демокрацията.

Как да възпитавам дете, което вижда маика си цял ден с цигарата в ръка,с кафето?Как да възпитавам дете,което след градината се “закотвя” пред компютъра или телевизора,и никой не му обръща внимание?Какво гледа?Как го гледа? Какво си мисли?
КОй да обясни на детето,че не е хубаво да бие другите и да им причинява болка?Децата си мислят,че това,което гледат по телевизията е
хубаво,щом го правят големите?Толкова агресия има в днешните деца….Какво ще ни поднесе едно такова дете,когато порасне?
Аз уча момчетата ,че жена не се удря,а те:”Ами татко защо бие мама?”Какво да отговоря,за да не уроня родителския авторитет, ако има такъв?Казвам,че е вредно за здравето да се пуши,а те(децата):”Защо тогава мама,татко,баба..и т.н.,пушат?”Какво да отговоря,че малките главици да останат удоволетворени? Дете смачква бръмбарче, питам го защо?”Ами,защото е грозно,не ми харесва….”Хиляди примери мога да дам….Какво да очакваме от тези деца в бъдеще?Когато пораснат?Има и друго в нашата образователна система…Много млади хора завършват висшо педагогическо образование,ама къде са?Няма ги в училищата,няма ги в детските градини?Защо да са там?Те са с дипломите в магазините-продавачи-консултанти и получават повече пари ,отколкото да се занимават с трудната професия УЧИТЕЛ.Много съм развълнувана,сега,когато пиша .Много неща искам да споделя(поне
тук мога да кажа това,което мисля),но друг път…”

Всичко, което е написала Доби е 100% истина и ми напомня, че когато напуснах училище направих най-доброто за себе си. Страхувам се, един ден ако имам деца дали няма да бъда и аз от лошите родители….