Уморих се и ми писна!
Писна ми и се уморих, или уморих се и ми писна! Все едно как ще се каже и двете са верни.
Уморих се да се правя на по-добра от колкото съм в действителност. Истината е, че съм зла и проклета, а се боря със себе си да не бъда такава.
Писна ми да се чувствам като носна кърпичка за еднократна употреба, която всеки употребява и изхвърля. Писна ми да се мъча да съм нещо, което не съм.
Уморих се да вървя по гайдата на кой ли не, при това всичко да се възприема сякаш съм длъжна да го правя. Не, не съм длъжна на никой за нищо, а защо се държа така сякаш съм? Защото съм задръстена, може би. … Уморих се да бъда задръстена!
Писна ми да ме лъжат и да разбирам, че го правят. Уморих се да правя на разсеяна, че не разбирам за какво става дума.
Писна ми да не мисля за себе си, а да гледам да угодя на кой ли не.
ноември 26th, 2007 at 13:27
Умора от живота, а? Нали знаеш какво е лекарството за това…
ноември 26th, 2007 at 15:45
Не, не се сещам
ноември 27th, 2007 at 9:26
Когато четях твоята изповед,все едно излизаше от мен.Напоследък нещата ги чувствам точно по този начин.А там е работата,че никой не може да ти помогне.
ноември 27th, 2007 at 17:34
За съжаление го знам, но понеже мрънкам, на който ми попадне пред погледа и реших да мрънкам в блога си. Разбрали или не ме разбрали хората, които четат това нещо, единствената ми утеха е че съм го споделила
декември 18th, 2007 at 12:32
лекарството против умората от живота е… да не го живееш повече
кофти варианти, ама са единствените - живей или не