Чудеса

Напоследък ми се струпаха много лични проблеми и бях забравила да обърна внимание на здравето си. След като се оказа, че щитовидните ми хормони са в норма, бях спряла да мисля за вътрешностите си. Всъщност, всичко тръгна оттам, че ми закъсняваше и то доста. От лудост си правих два теста за бременност и двата бяха отрицателни, но продължаваше да няма никой. Притесних се и се разрових в нета за някое светило в гинекологията, но държах да бъде и ендокринолог по възможност. След няколко минутно ровичкане в добрия стар Google намерих д-р Лазарова, която работи в болница „Токуда”. Във форума на bg-mamma.com пишеше много хубави неща за докторката. Намерих телефоните на болницата и се оказа, че свободен час има чак след две седмици. Помислих си, че за това време може и да нямам нужда вече от лекар, но се записах. Д-р Лазарова не работи със здравна каса, което ме наведе на мисълта, че може би наистина е по-добра.

След две седмици чакане на какво ли не, подула се от закъсняването на цикъла ми – дойде въпросният ден. Пътувах около един час и около половин час търсих въпросната болница. Оказа се, че се намира много близо до София ленд, с тази разлика, че около сградата на болницата се строи и няма тротоар, а само кал. Лутайки се из калта и чудейки се да се откажа ли или да не се откажа лъсна хубавата сграда и щом я намерих няма да се връщам, я. В болницата всичко е супер, всички са супер любезни, обаче преди да стигнеш до лекарите си плащаш (не разбрах какво става, ако се откажеш от прегледа). Платих си и зачаках. В чакалнята имаше само бременни и аз. След 40 минутно пресрочване на моя час ме извикаха. Седнах си като в къщи и започнах да си говоря с лекарката. Тя веднага реши, че съм бременна (е да ама не съм). Започна да се тюхка дали да ме преглежда, та какво съм искала, ехограф или преглед, а цитонамазка, която се плаща допълнително. Честно казано не очаквах да имам право на избор, а да ми се помогне по възможно най-правилния начин. В крайна сметка стигнахме до някакво решение. Каза ми да отида в някаква стая и там ще ме прави каквото трябва. Но в следствие от голямото чакане ми се наложи да отида до тоалетната. Отне ми около 5 мин да я намеря и да се върна в кабинета, при което докторката виждайки ме все още облечена каза: „Айде бе, мъж на легло, ако те чака да се съблечеш, ще заспи!”. Захилих се неадекватно и нищо не казах. Докато чаках да напише какво ми има след дълбока въздишка каза:”Искам и аз да съм толкова спокойна и да не бързам за никъде като теб”. В крайна сметка се оказа, че съм здрава, което ме зарадва, но дали е така … в момента не мога да кажа.