Отново на работа
Бях решила никога повече да не пиша за работата си и за училището, в което все още работя, но не мога да се въздържа.
Проблемът тръгна от началото на септември (3.09), когато се върнах на работа след дълга и накрая леко скучна отпуска. Имахме съвет още първия ден. Продължи около 3 часа, в които слушахме какви ли не глупотевини. Обясни ни се, че рейтинга на училището бил паднал и за това сме виновни ние т.е. учителите. В края вече всички бяхме като изцеден лимон, но тогава трябваше да се прочетат имената на хората, които ще се занимават с дейност, за която не получават даже и потупване по рамото като например: водене на протокол на съвет, писане в материалната книга и разни други. Дремейки на един стол чувам, че четат имената на писарите в материалната книга, до съзнанието ми достига: „Материалната книга на гимназиален етап ще попълва Валентина Б.” (това съм аз). Сякаш ме боцнаха с игличка! По принцип, който е класен ръководител не го закачат за такива неща (а аз имам клас), за това и толкова много ме изненадаха с информацията. Замълчах си за пореден път! В крайна сметка това с писането съм го правила и в старото училище и не съм мрънкала. А пък и тук така ти поставят задачите, че не смееш да откажеш.
След няколко дена беше поправителната сесия, а от моя клас имах едно говедо (без извинение) т.е ученик с име Антоан, който цяла година не идва на училище, но класната (пак за себе си говоря) извинява отсъствия на поразия, защото има опасност да се разпадне класа и сме щели да останем без работа (последното е по заповед на шефката). Та това момче се появи на края на юни и остана само на два поправителни изпита. Не се яви на юлската сесия! Не се яви и на септемврийската! Това автоматично го оставя да повтаря същия клас. И аз весела и щастлива си живеех, че съм се отървала от него, но уви! Отивам една сутрин на работа и ме вижда Оля (зам.директорката) и ми казва, че въпросният Антоан е подал молба за удължаване на поправителната сесия, защото бил болен. Поглеждам документа, който е донесъл, и какво виждам - никога да не си виждал извинителна бележка ще разбереш, че е фалшива. Казвам: „Бележката е фалшива и предлагам да му отхвърлите молбата!”. Тя ме изгледа злобно и каза: „Вече я приехме! Това момче ще изкара изпитите, защото ако се разпадне твоя клас, какво ще правим тогава? … А ти не се дръж толкова дребнаво и заядливо с детето – дай му шанс…Мисли за колегите и за училището най-вече!”. Много се ядосах, но си прехапах думите и смотолевих да правят каквото намерят за добре. След няколко дни разбирам, че Антоан е бил оставен да преписва от учебник, само за да може да изкара изпитите. … Пак се ядосах! … Как да ни уважават след като ние не се уважаваме? … За какъв рейтинг на училището говорим тогава? … Това е едно най-обикновено квартално училище, което хората са мислели за най-доброто в „Надежда”. Представям си следната ситуация как Антоан пие кафе с приятелите си от квартала и казва: „Имам една застреляна класна, която ми извинява отсъствията непрекъснато. Оставам на поправки. Не се явявам юли, не се явявам и септември. Нося на директорката молба и фалшива извинителна бележка, за да ме допуснат до друга дата за изпит. Приемат ми молбата и ме оставят да преписвам”.
С тези си действия какво се опитваме да докажем? Може би, че сме последната дупка на квартала и че събираме всякаква измет почти от улицата. Ако е така за какъв рейтинг се борим?
октомври 2nd, 2007 at 21:44
Рейтингите са едната беля. Проблемът идав акто се добутат тези деца до “някакво” основно, “някакво” средно, и да не дава Господ, до “някакво” вишу. Аграрна нация сме си и такива ще си останем. Бачкатори. Когато тук започнат да ценят интелектуалните си кадри, японците вече ще са заселили Марс, а американците ще са на Луната. Колко ни даваха, 80-100 години изостаналост спрямо Западна Европа. Повече е.
октомври 23rd, 2007 at 14:23
Според мен точно заради хора като теб цялата ни образователна система не струва.90% от даскалите в тази дьржава нямат никакьв подход кьм децата.При тях винаги има вратичка,която отвори ли се ведньж всичко се облекчава но хора като вас на които им пука най-вече за потупването по рамото и за това да не си загубят заплатата защото вьтре в тях искрено искат да пишат отсьствия вьпреки,че им е наредено да не го правят точно заради тях тези деца няма да искат да учат.Трябва подход а вие не го притежавате.Сьжалявам ако по някакяв начин сьм накьрнил личното ви достоинство но от вашите думи точно така излиза.
октомври 25th, 2007 at 17:15
Няма да се занимавам с некомпетентни хора.
Нямам вина за образователната система.
Нямам вина, че родителите не обръщат внимание на децата си … но както и да е.
П.П.
А и ако погледнеш датата ще видиш, че тя е от преди повече 1 месец, което ми напомна да отбележа, че вече не съм учителка. Сега може би според теб образователната система ще се оправи…. Ще поживеем и ще видим!
ноември 11th, 2007 at 13:56
Мразя цензурата. За кое училище в “Надежда” става на въпрос?
ноември 11th, 2007 at 14:26
За съжаление цяла България е на този ХАЛ,така си възпитават и децата, защото са в тази ” въртележка”,и така тя се върти и спиране няма.Няма защо да се учудваме ,че утрешния ден на местата на днешните управляващи, идват техните деца,които са на същото НИВО и така въртележката продължава да се върти,а ние оставаме с претенциите си!
ноември 13th, 2007 at 21:42
За 54-то в “Надежда” става дума, но вече дори нямам желание да си спомням, че някога съм работила там.
За съжаление образованието няма да се оправи скоро, което е жалко за дечицата, че те са най-потършевши.
За безотговорните родители мога да напиша книга.
декември 26th, 2007 at 12:13
Скъпа VENETZIA,най-после да срещна в нета една учителка,която казва истината за образователната ни система.Аз съм детска
учителка.Имам полувисшо образование,без степени,само с квалификации на местно ниво…. На мнение съм,че човек или
е роден за учител,или не трябва да се занимава с това.Имам 28 години педагогически стаж.Не знам откъде да започна ,ама все
по-трудно става възпитанието на днешните деца(да не кажа-невъзможно)…и всичко идва от родителите,разбиращи грешно демо-
крацията.Как да възпитавам дете,което вижда маика си цял ден с цигарата в ръка,с кафето?Как да възпитавам дете,което след
градината се “закотвя” пред компютъра или телевизора,и никой не му обръща внимание?Какво гледа?Как го гледа? Какво си мисли?
КОй да обясни на детето,че не е хубаво да бие другите и да им причинява болка?Децата си мислят,че това,което гледат по телевизията е
хубаво,щом го правят големите?Толкова агресия има в днешните деца….Какво ще ни поднесе едно такова дете,когато порасне?
Аз уча момчетата ,че жена не се удря,а те:”Ами татко защо бие мама?”Какво да отговоря,за да не уроня родителския авторитет,
ако има такъв?Казвам,че е вредно за здравето да се пуши,а те(децата):”Защо тогава мама,татко,баба..и т.н.,пушат?”Какво да
отговоря,че малките главици да останат удоволетворени?Дете смачква бръмбарче,питам го защо?”Ами,защото е грозно,не ми ха-
ресва….”Хиляди примери мога да дам….Какво да очакваме от тези деца в бъдеще?Когато пораснат?Има и друго в нашата обра-
зователна система…Много млади хора завършват висшо педагогическо образование,ама къде са?Няма ги в училищата,няма ги в
детските градини?Защо да са там?Те са с дипломите в магазините-продавачи-консултанти и получават повече пари ,отколкото
да се занимават с трудната професия УЧИТЕЛ.Много съм развълнувана,сега,когато пиша .Много неща искам да споделя(поне
тук мога да кажа това,което мисля),но друг път…
януари 13th, 2008 at 21:06
Доби,всичко което съм написала могат да разберат само хора, които са или са били учители. Всъщност ти го знаеш, най-добре. Вече не съм учителка, но не мога да не си призная, че понякога ми липсват децата
Радвам се, че се намери някой, който ме разбира.Благодаря ти!