Чудеса

В края на 2004 в „Ломоносов” ни правиха профилактични прегледи и кардиоложката, след като ме прегледа ме посъветва да отида на ендокринолог, защото щитовидната ми жлеза била подута. Тогава реших, че ми говори глупости, но се оказа, че имам проблеми. Няма да изпадам в подробности, защото са вече минало, но попаднах на д-р Еленкова, естествено с препоръки беше. Жената беше много внимателна. Всеки месец ми правеше изследвания и всеки месец ми сменяше дозата на лекарството. Тя започна да ме лекува в началото на 2005. Не беше никак лесно. В началото си мислех, че ще умра, защото ми се струваше абсолютно невъзможно да се излекувам. Истината е, че това не се лекува, а се достига до някаква норма и така си живее човек, но трябва да се контролира, за да не излиза от нормалните стойности на хормоните. Докторката, както казах вече беше много добра, но миналото лято се омъжи и много често отсъстваше.

Тогава на хоризонта се появи една колежка, която ми похвали някакъв д-р Иван Кръстев от Ендокринологията в Александровска болница. Помогнал на дъщеря й, която имала подобни проблеми и т.н. В крайна сметка реших да отида при него и да видя какво ще ми каже. Казах му, че съм лекувана при д-р Еленкова в Ендокринологията (на бул.”Д.Груев”), последва около 20 минутно плюене на въпросната болница и лекарите там. Щял да ме оправи, да не се притеснявам. Прегледа се състоеше от обяснение колко са некадърни останалите лекари и как съм попаднала на точното място и при точния човек. Опипа ме навсякъде, където се сети. Започнах да пия Бромокриптин и Л-тироксин, но без изследвания. През 1-2 месеца ходех да ме „види”. Всеки път казваше, че съм много добре и да забременявам. Цялата тази „разходка” продължи от септември на 2006 до юни на 2007.

Поради дългогодишното си лечение съм станала почти лекар. Не се чувствах добре през последния месец. Чувствах се, както преди да започна да се лекувам преди две години. Ръцете ми трепереха; не можех да спя повече от 5 часа; на моменти имах чувството, че ще ми изскочи сърцето от гърдите (специалистите му казват аритмия, ако не се лъжа); почти всеки ден плачех без да има някаква причина, просто ей така, както си седя и гледам телевизия, а не дай си Боже да гледам някакъв ревлив филм, имаше опасност да се обезводня; и за всичките тези месеци лечение по метода д-р Кръстев надебелях с около 10 кг. Чудейки се какво да направя отидох пак при него, но този път настоях да ми пусне изследвания. Този човек явно много обича да опива пациентите си, защото пак го направи и каза: „Кожата ти е хладна, което е много добре, но щом настояваш ще те пратя на изследване. И кога ще забременяваш?” (сякаш забременяването е целта на посещението ми). След 2 дена отидох с изследванията, които бяха следните:

TSH – 0.002 (резултат) при референтни стойности (0.35-5.00);

Prolactin - <6.4 (резултат) при референтни стойности (59.0-619.0)

Погледна изследванията и пак ме опипа и каза: „Топла ти е кожата, което е много добре, значи добре върви лечението. Резултатите са отлични. Продължавай със същата доза. И следващият път като дойдеш да ми се похвалиш, че си бременна”

Станах бавно, взех си изследванията и му казах: „Довиждане”. В асансьора се замислих, че всъщност ми говори абсолютни глупости. Не съм лекар, но мога да сравня две числа. И как веднъж с топла кожа съм много добре, а следващия със студена също съм много добре. А за резултатите няма какво да коментирам. Седнах в градинката на Александровска болница и се разплаках от безсилие. Не се чувствам добре! Срам ме е да се върна при д-р Еленкова. И не знам какво да направя.

В крайна сметка отидох при нея и й разказах как съм се „подредила” отивайки при това куку Кръстев. Тя милата даже не можа и да ми се скара, както очаквах. Каза да не се притеснявам, че всичко ще се оправи. Кръстев ми е давал лекарства, при които моите ниски стойности на хормоните да станат още по-ниски.  В момента не пия никакви лекарства, за да мога да се „изчистя” от изпитите до сега и да направя други изследвания.

Сигурна съм, че ще се оправя. Но д-р Кръстев или е луд или некадърен, или и двете – луд и некадърен, което го прави опасен за пациентите. Не пожелавам на никой да се сблъска с подобни проблеми. Съвета  ми е НИКОГА НЕ ХОДЕТЕ при д-р КРЪСТЕВ от Ендокринологията на Александровска болница. А ако се срещнете с него по някаква причина, то бягайте колкото се може по-бързо.