Как да ги изтърпя?
Не понасям училището, в което работя. Не професията, а самото място. Заедно с 99.9% от колегите си. Не мога повече да работя в колектив, в който всеки говори зад гърба на всеки и разнасят какви ли не клюки, от които в най-добрия случай около 0.01% е истина.
Вървиш по коридора, срещаш някакви хора, които след като ги отминеш започват да те плюят. Най-тъпото е, че коментират колегите си и пред учениците.
Всеки ден тръгвайки към „Надежда” ставам нервна и истерична, за което не са виновни учениците, но за съжаление те си го отнасят.
Ще напусна! Обещала съм си го независимо от това колко усилия ще ми струва. Всеки ден си казвам: „Спокойно, спокойно малко остана”.
Горкичките ми нерви. Опънала съм ги до край.
май 23rd, 2007 at 13:50
Да си учител е супер кофти. Не мисля, че има друга по-натоварваща психиката и нервната система професия, да не говорим, че е ужасно заплатена. Ако някога личните ми дела потръгнат толкова зле, та да ми се наложи да работя за 300 лв, ще предпочета да стана общ работник, отколкото учител - може да не е интелектуална професия, може да не е на компютър, ама поне след една година ще съм все още нормален човек.
Тия ми изводи са резултат от мои лични наблюдения над учители и ученици, да не си помислиш, че се заяждам нещо.
май 25th, 2007 at 1:33
Знам, че не се заяждаш. Много правилно си усетил за какво става дума. Съвета ми е за нищо на света да не ставаш учител. Това е професия за мазохисти и след накоя и друга година стаж се превръща в диагноза.