Чудеса

Не понасям училището, в което работя. Не професията, а самото място. Заедно с 99.9% от колегите си. Не мога повече да работя в колектив, в който всеки говори зад гърба на всеки и разнасят какви ли не клюки, от които в най-добрия случай около 0.01% е истина.

Вървиш по коридора, срещаш някакви хора, които след като ги отминеш започват да те плюят. Най-тъпото е, че коментират колегите си и пред учениците.

Всеки ден тръгвайки към „Надежда” ставам нервна и истерична, за което не са виновни учениците, но за съжаление те си го отнасят.

Ще напусна! Обещала съм си го независимо от това колко усилия ще ми струва. Всеки ден си казвам: „Спокойно, спокойно малко остана”.

Горкичките ми нерви. Опънала съм ги до край.