Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.
източник: някъде из нета
май 9th, 2007 at 0:20
http://forums.data.bg/viewtopic.php?t=1254967
това е източника … много сме и благодарни
evilwoman !!!
върна ме в детството ми … това чувство е страхотно!!!
…. нямам думи ….
май 10th, 2007 at 10:31
Беше страхотно детство…аз съм 77 набор….много ама много хубаво ни беше…не знаят днешните деца колко са ощетени че има всичко, но нямат най важното - детството си, игрите, приятелите…..много тъжно ми стана като прочетох това…самата истина за съжаление…карай…живи и здрави…всичко останало….майната му!
май 13th, 2007 at 17:18
май 13th, 2007 at 22:55
май 14th, 2007 at 15:47
ехааа…бучка в гърлото, малко влага в очите в очите и много топлина в душата…
Защо ме размекнахте, много Ви моля, на работа съм!!!
май 23rd, 2007 at 14:34
Какво имате против всичко това! Та тогава бяхме деца! Радвайте се, че сте преживели всичко това! Има хора, които не са усетили и капка от това щастие! Не страдайте! Защото ЧОВЕК, си остава ЧОВЕК! Дори с всичките екстри на съвременния живот! Защо е тази носталгия? От какво е породена? Помислете и променете текста така, че да не буди ненавист у тези, които живеят със съвременните технологии и съумяват да ги използват, за да поздравят любим човек или приятел в чужбина! И вярвайте в ЧОВЕКА, защото той има слабости и не се възползвайте от тях! Живейте като истински ХОРА! Само тогава ще разберете в какво сте се превърнали! Дори и да четете между редовете! Живейте като свободни ХОРА, защото само свободния ЧОВЕК има силата да промени себе си и околните! Бъдете пример, и ще са щастливи ДЕЦАТА ВИ! И забравете фразата “Едно време аз …..”. Живейте сега, и творете бъдещето си, защото всички Вие притежавате и силата, и мъдростта, и….
май 24th, 2007 at 13:52
ехааааа,невероятно:)благодаря,че напомнихте,но и сега има хубави нвща в живота,само трябва да вдигнеш глава за да ги видиш:)usys е прав:) трябва да гледаме напред и да вярваме в себе си,в живота и в доброто:)
животът ни е такъв какъвто ние си го направим:)
май 24th, 2007 at 13:53
хей щях да забравя:)
честит ден на писменоста
“напред,науката е слънце”
октомври 8th, 2007 at 23:40
Наистина няма №6, той е това, което е в коментар №6, винаги ще го има, но за да се обърнем към това, се изисква да си поемем отговорността!!! Тогава кое за Вас остава приоритет №1, това, което сме, или това в какво бихме желали да се превърнем! Нима сме забравили мечтите си? Нима човешкото ни е чуждо?
октомври 16th, 2007 at 19:43
Четох го много пъти!Всеки път,когато синът ми се върне от Варна-учи там-намирам този текст отварян в компютъра.Значи го чете!Искам само да разбера какво си мисли по този повод?!?Дали може да повярва всичките тези неща-за еднократните спринцовки,общото шише лимонада,споделеният сладолед,босите крака по улиците,които по него време започваха да се асфалтират….Ужас!Майка му (жена ми) е ЛЕКАР!Представяте ли си какви са неговите представи за всичките тези неща!Не искам още да го питам вярва ли в това.Надявам се сам да стигне до истината (ако все още не е)и тогава да поговорим за тези неща.Защото предполагам,че поне половината от написаното за него е фантасмагория.Може и да не съм прав.Не знам.Но вярвам,че в крайна сметка той ще повярва и ще разбере колко е бил ограбен-от мен,от майка си,от обществото,в крайна сметка-от всички.И ще се постарае неговият син да не бъде ограбван!Дано!Крайно време е да се вразумим!
ноември 5th, 2007 at 19:31
Колко хубаво и добронамерено и цивилизовано общество сме били тогава,трябва да се гордеем с това и с много други неща,които не бих желала сега да застапвам,то би трябвало всеки да ги знае или поне някои от тях :).А как се е стигнало до тук,може би сте били доста разглезени :),а ние младите сега живеем ден за ден,без бъдеще.Разбира се аз не сам отчаяна ни наи-малко,радвам се на живота и се опитвам да премахна лошите си навици :).Но всичко си има и лоша и добра страна,зависи ти кам коя ще погледнеш!!!:)
март 9th, 2008 at 19:38
колко истинско беше всичко тогава а сега какво едно голямо нищо поне имахне истинско детство
март 18th, 2008 at 17:11
аз съм 75 набор тези неща който са описани по горе и още много други са като един приятен спомен,който никога няма да се върне ,имам син 4 години и като си помисля че трябва да го пусна един ден да отиде сам на училище да играе на на улицата сам и ми настръхват косите .надявам се един ден това да е възможно да стане и хората да се чувстват спокойни за децата си без да се чували през 10 минути дано да стане
септември 27th, 2008 at 21:27
детство мое реално и вълшебно
детство мое така си ми потребно
пак с пипер ще поръся филия
пак със кучето ще вдигна олелия
…..
след още 20 години света ще е още по различен…
а накрая като се обърнем назад ще видим че живота ни е преминал, като едноседмична почивка
ноември 10th, 2008 at 12:44
Това,което е било преди 10.11.89 в Бг никога не е съществувало и няма да съществува на Запад.За съжаление и българите ги превърнаха в зомбита.Това беше целта на т.н. демокрация-тотално зомбиране на хората и превръщането им в роботи,които да слугуват на еврейския капитал.Крайно време е хората да се осъзнаят и да отрекат пагубните за тях псевдоценности.
ноември 13th, 2008 at 17:13
Мен пък ме дразни цялата тази носталгия. Айде моля ви се, децата сега не били деца. Същите са, просто играят на различни игри и общуват по малко по-различен начин. Светът се променя.
А аз за комунизъм не искам да роня сълзи. Хубаво общество?! Да, много хубаво, зависиш от волята на кварталната продавачка, съседа ти е гнусно доносниче, което пее на полицията за каквото се сетиш, лишават те от елементарни неща, чакаш хиляди години за кола, пращат хора по лагери, само защото се осмеляват да мислят различно. Що не се замислите малко, че освен тези “ценности”, по които милеете сега, имаше и страшно много гадости. Аз поне си ги спомням, има и други като мен.
ноември 14th, 2008 at 15:21
Боже, Боже…самата истина.. Тогава, колкото и странно да звучи, се чувствах свободна, имах много приятели, бях безгрижна като птичка. Не ме ухапа кърлеж, в пясъчника не намирах кучешко или котешко л…о, търкалях се по земята и не хванах тения, нито глисти, порязвах се на ръждясали ламарини и не лепнах тетаност… Дядовците ми пукаха волейболните токи, но аз не ги наричах дърти педераси и не им налитах на бой.., не биех математичката, защото иска да и представя ненаписано домашно…ех, ех… Искам си детството, моето, розовото…