Чудеса

Народните танци са нещо много хубаво и тонизиращо. От два месеца ги мъча и вече съм надобряла или поне не съм толкова спъната, както бях в началото. Признавам си, че все още го има момента, при който сърцето играе, а краката не помръдват, но не се отчайвам и съм се запънала да се науча.

В петък, докато поемехме въздух между хорцата инструкторката покани групата ни на състезание. Смотахме се, защото всички виждаме колко „добре” се справяме. Всъщност т.нар. състезание е повод да се срещнат всички любители на народните танци в София без да сме професионалисти, а просто аматьори-ентусиасти. Нашата група ще участва с най-елементарни хорца (толкова си и можем за два месеца). Елена много се въодушеви от предложението и аз като послушно дете я последвах записвайки се за участие. Малко ми е притеснено да не се изложим, но пък в крайна сметка отиваме да се забавляваме. Мероприятието е в неделя (22.04) от 11.00 и до тогава сгъстяваме тренировките.