Чудеса

От почти две години се мъкна по какви ли не доктори, които не знаят точно какво ми има. Заради заболяването ми си попълних дупките в здравните осигуровки, а бях решила да не им пълня гушите. В крайна сметка се спрях на една докторка.

Следвах много стриктно лечението й. Всеки месец се изследва и хормоните ми влизаха в норма. Усещах, че съм по-добре, но нещо не беше както трябва. Лятото докторката се омъжи и нямаше време да ми обърне внимание. На няколко пъти ходих при нея и докато тичаше из коридора ми даваше наставления и по този начин ми сленяше дозата на лекарствата.

Оплаках се на една колежка и тя ме заведе при един доктор, който излекувал дъщеря й. От септември съм на неговото лечение. Според него се оказа, че лекувам здравата щитовидна жлеза, а всъщност болна е хипофизата. Предписа ми едни много гадни хапове, но вече привикнах към тях. Ходех всеки месец и той всеки път казваше, че съм все по-добре.

Вчера отидох за последно при него тази година. Той беше в страхотно настроение. Каза ми, че вече съм здрава и да забременявам. Каза още, че следващият път, когато отида при него е, за да му занеса снимка на бебето си. Съгласих се. Излизайки от болницата си спомних, че миналата година на Коледа си пожелах да оздравея. И то се получи. Май наистина на Коледа се случват чудеса. На тази Коледа ще си пожелая пак нещо хубаво и дано да се сбъдне.