Чудеса

„Надежда” ми е най-омразният квартал. Всеки ден от работната седмица съм там. Докато стигна до гадното училище трябва да се возя около 20 минути със смрадливия 83. Пристигнала вече имам желание да си мия ръцете непрекъснато. От „Орион” се натъпква с цигани и какви ли не други смрадливци. Язък за хубавите автобуси!

Сутринта имах среща с Милена пред „Била” пак в „Надежда”. Линията 83 ми е ясна и уж съм привикнала с маршрута и миризмата, но до въпросното място се пътува с автобус 108. Тръгнах около час преди срещата, но 108 е най-нередовният автобус. Потропвайки на спирката видях, че ще закъснея много и реших да си хвана такси. В мъглата трудно ги различавах и едва ли не махах на всяка жълта кола. Почти загубила надежда, че същия ден ще стигна в „Надежда” ми спря някакво измислено такси. Единственото, което се постарах да видя е тарифата, която беше нормална. Натъпках се на предната седалка в колата и казах, че много бързам. Поглеждайки шофьора ми направи впечатление, че ме гледа странно, но реших че от нерви съм станала параноична. Покрай волана му имаше икони на всевъзможни светци, а той самият носеше кръст. Започна да ми говори, че лятото бил готвач на морето, а зимата кара такси, което не ме интересуваше, но запазих добрия тон и се стремях да бъда любезна. На всеки светофар ме оглеждаше похотливо. И за мое учудване ме гледаше в ръцете при всеки удобен момент, което пак ми беше странно. Попита ме какво работя и не пропусна да отбележи, че това му е бил любимият предмет в училище. Последва въпроса дали съм семейна и коментара беше: „Ооо, готвача е много щастлив от този факт!”. В този момент ми „светна”, че това май е опит за свалка, но понеже докато загрея, че някой ме сваля, то той вече се е отказал и предал. Попита ме дали искам да пием кафе някой ден и аз се съгласих мънкайки. Обясни ми колко съм хубава, а дори не се бях сресала, да не говорим за грим или някакви украси и че обожавал жени с очила (нося ги от години). Погали по коляното, което вече ме докара до ръба на нервна криза, от къде на къде ще ме пипа (лелееее, ако не закъснявах щях да го завра на кучето в гардероба). Предложи ми и дъвка, (може би му се е сторило, че имам лош дъх) отказах. Имах чувството, че гадния квартал се е отдалечил със 100 км. Всичко се разигра за около 10 мин. Пристигнахме, хвърлих парите и изхвърчах. Таксито за мен е лукс, който си позволявам много рядко, но не мисля, че това беше нормално поведение с клиент, каквато бях в този момент.

Стана ми тъжно, че ми се лепят само мъже, които имат някакви отклонения в поведението. Да не би да ми пише на челото: „Търся психопат!” или „Ако си луд, ела да се запознаем!”? Всеки си има някакви странности, аз също, а къде са нормалните?