Чудеса

Децата са страхотен извор на нови думички. Предполагам, защото не са обременени с каква ли не информация, както сме ние. Веднъж се разхождам с племенничките си и бях с едно яке с ципове и Лидето ме попита: “Лельо, да да ти го заципя ли?”. Думичката “заципя” идва от “затварям ципа”, но никога не бих се сетила за нея. Други реплики, за които се сещам е: “стига повече”,  “защо е студено нали все пак е пролет?”. Нали съм даскалица, а малката искаше да е в моя клас и каза: “Аз нищо няма да правя само ще си седя и ще си рисувам!”- запознатите знаят, че 90% от учениците точно така присъстват в часовете.

От вчера племенничките са в къщи. Леля им (това съм аз) им ходи по дупетата т.е. пускам им филмчета, водя ги на разходка, купувам им разни глезотии. Прибирайки се сутринта по-малката Теди ми каза: “Ето я моята духовна майка!”. Напуши ме смях. Помислих си, че е заради това че й се водя по ъкъла, обаче било друго. Попитах я защо съм нейната духовна майка и отговорът беше: “Защото си ме кръстила и си моята духовна майка?”. Щях да падна. В нашата къща такива неща не се говорят и се зачудих от къде го е измислила.

В това променливо време не успях да се размина с настинка и бях болнични до сряда. Моя клас през цялото време на чат ме питаха кога ще се върна. Не че много им с трябвам, но нали искат да имат свободни часове. То това си е нормално и аз съм се радвала, когато бях ученичка, когато някой отсъства от учителите. Докато си бях в къщи установих, че са ми много милички и съм се привързала към тях повече, от колкото подозирах.
Тъй като имам „удоволствието” да работя в училище, чието ръководство с изключение на най-голямата шефка не става за нищо. При зададен въпрос и наличието на три зам.директорки обикновено отговорите са три различни нямащи нищо общо един с друг и всички задачи от тяхна страна са на принципа „сещай се” или „как да не ги знаеш тези неща”. Почти свикнах с този вариант, но ме изнервят доста имайки предвид, че имам две години и половина в школата на „Ломоносов”. Та, едната шефка ми звъни във вторника да ми каже, че на другия ден съм на методично съвещание в Инспектората, което страшно ме „зарадва”. Отидох нямаше как! Бяхме седем учителки и моя милост беше най-младата, което вече не ми прави такова впечатление, както в началото. Съвещавахме се за олимпиадата, която ще бъде на 19.02.07, но трябвало да се подготвяме от сега, защото нямало време. Едвам се сдържах да не се изсмея имайки предвид колко много време има, но като „новобранец” явно не разбирам. По едно време почти унесена от монотонния тип „Кашпировски” глас на инспекторката и силното парно в залата, тя ме посочи на лелките и каза, че съм новия главен координатор за района, в който се намира училището ми. Идеше ми да си плесна два бързи шамара, за да се осъзная какво точно ми говори. Проблема е, че нямам никаква представа с какво се занимава главния координатор, но ще трябва да разбера. Тази ми длъжност се отразява много добре на самочувствието ми, защото все пак инспекторката се е спряла на мен от всички географици от седемте училища в района. Подозирам, че доста съм похвалена (да не кажа прехвалена) от шефката, но не съм сигурна (добре, че не знае колко съм разсеяна ).

Цитат:

“Работя в КЕНАР - за щастие отскоро и за щастие не за дълго…
Сега ще ви светна на това как се приготвят “вкусотиите” им…
Информацията ми е, така да се каже, от кухнята, защото работя в цеха за приготвяне на салати.
Вие, бедните и заблудени потребители, виждате само крайния продукт. Купувате си от МЕТРО или друг голям магазин салатки или някаква кулинария - КАКВАТО и да е и си мислите: АХ, колко е ВКУСНО!. Може и така да е. Но този незабравим и неподправен вкус се получава по така наречената от нас, дребните служители, “земна технология”. Т.е. каквото падне на земята, се взима от там/където преди това са стъпвали марковите маратонки на началник цеха или не дотам марковите галоши на някоя от чистачките-роми/ и се връща обратно в големия Кюп. Сега ще ви обясня поради какво се прави това. Дават ни примерно петдесет килограма картофи и двадесет майонеза, петнадесет-грах. Общо осемдесет и пет. От тях искат да направим, ако е възможно, СТО килограма руска салата. Възможно е, разбира се. Все пак имаме чешми наблизо, и нишесте. Но това е една друга тема. Та, ако не излезат определените килограми, ни се удържат парички от заплатите. И при обещана заплата четиристотин лева, като вземеш в продължение на три месеца не повече от осемдесет, почваш да се замисляш. Всичко ти идва от удръжки. И като изпуснеш някоя от големите баки и руската салата, респективно-снежанка, кьополу, бобена, панирани чушки и т.н. паднат на земята, би трябвало да се броят за брак. Но… Пред очите ми са се разсипвали готови салати и то, забележете, на земята пред цеха- там където бездомните кучета си правят чат в очакване на развалена продукция. Всичко се връща обратно барабар с пясък, камъчета, клонки и прочие. Споглеждаме се и си намигаме - майната им на потребителите. В цеха хигиената е под всякаква критика, но вие няма как да го установите, защото там “простосмъртни” не се допускат. Това дето го дават по телевизията - бели престилчици и шапчици за косата… ами, това си е само за по телевизията. Бас държа, че не един и двама от вас са намирали косъм. И живота си залагам, че са много повече тези, които са го изяждали без да го намират. Е, косъмът не е вреден освен ако човекът не е болен. и тук идва изненадата - повече от половината служители в цеховете нямат здравни книжки. Когато идват на проверка от ХЕИ въпросните нередовни служители напускат работните си места за половин-един час/колкото трае проверката/и се разцъкват из околните кафенета. Специален емисар от “редовните” после ги събира, като благ пастир - овчиците си. Нашият голям шеф и собственик Заре Шахбазян/арменец/ солидно цака подкупи на ХЕИ-то ежемесечно, за да може да му се врътне един телефон поне ден преди проверката и да бъде предупреден. Нарушенията в КЕНАР са много. ПИша толкова дълго, но и три пъти по толкова да пиша, пак няма да ми стигне
Не мислете, че съм някой бивш недоволен служител. ПОвярвайте, моите близки и роднини са предупредени отдавна за това да не купуват от КЕНАР. И спазват предупреждението ми. Питайте колко хора са намирали конци в СНЕЖНАКАТА си, защото млякото за нея се прецежда ръчно, с тензух, по технологии от ранния осемнайсти век…
Но… замълчи сърце…” 

Нямам представа кой е източника, но звучи адски гнусно, а за съжаление е истина. Чувала съм го и от друго място. НИКОГА повече няма да ям салати “Кенар“, сандвичи със салати “Кенар” и каквото и да със същите салати.

1. Ако трети ден не ви се работи, значи е сряда.

2. Ако сте се събудили сутрината и не трябва да ставате, значи сте спали прав.

3. Ако сте пили добре, значи утрото ще е лошо! Ако утрото е добро, значи сте пили лошо!!!

4. Ако се возите в кола и силно са ви ударили - излезте и проверете: ако са ви ударили отзад е на пари, ако е отпред - на бой.

5. Презерватив, намерен от жена ви във вашето палто - имали сте подарък при покупката на чадъра…

6. Ако ви боли глава - значи имате такава…

7. Ако един мъж отваря вратата на колата на жена, то или това е нова кола или нова жена.

8. Колкото по-добре се вижда деколтето - толкова по-трудно се помни лицето.

9. Ако децата отиват на училище официални и носят цветя, то скоро ще трябва да се прекопават картофите.

10. Ако, излизайки от помещението се закачите за дръжката на вратата, обезателно ще се върнете.

11. Ако около слънцето са се появили кръгове - време е да проветрите стаята и да измиете прозорците.

12. Ако ракията се пие тежко и трудно - чакайте я обратно!

13. Нисколетящи гълъби над главата - предстои ви пране.

14. Ако в дъждовно време сте си забравили чадъра, то задължително ще се    намокрите.

15. Ако псувате тихо, значи гърлото ви е простудено.

16. Ако пърхота ви се движи - това са въшки!

17. Който търси, той знае нещо.

18. Минута смях прибавя година живот. Условно.

19. Ако ти отново си качила 5 кг тази седмица, значи на тази диета те е посъветвала най-добрата ти приятелка.

20. Детска мъдрост: ако мама се смее на шегите на татко, значи вкъщи има гости.

21. Да ходиш на работа е на пари.

22. Ако кучето ви е казало”Здравей стопанино” - значи просто не е искало да ви плаши със своя лай!

23. Ако бутате трохите от масата на земята с ръка, то това е на скандал с жената.

24. Ако жената ви мами, значи не сте и безразличен.

25. Ако един кон ви говори, че сте смахнат, то това си е самата истина…

26. Пътя до хладилника на една жена минава през сърцето и.

27. Ако момиче види във водата лицето на своя любим в ноща на 6-ти срещу 7 юли, то в ноща на 5-ти срещу 6-ти юли любимият и неудачно се е гмурнал.

28. Ако сте се събудили с момиче, с което вчера сте се запознали и тя не си тръгва, то това е вашата жена…

Без съмнение е много по-приятно да общуваш с весели и усмихнати хора, които излъчват добро настроение и сякаш винаги се  радват да те видят, от колкото с такива, на които от 100 км им личи, че са станали с д-то на горе. Преди време не ми беше проблем да сложа „маската” на доброто настроение, но напоследък все по-трудно се прикривам и все повече ми личи, когато ми е криво. Имайки предвид, че са много малко тези които наистина можеха да надникнат зад „маската”, хората остават с впечатление, че на мен целия ми живот е една ведра и тонизираща песен и нищо не е в състояние да ме намръщи. Колко пъти съм чувала: „Сега като те видях ми се оправи настроението”, което е чудесно, но май нямам търпение да изслушвам вече. Без съмнение това ме радваше много, но все пак не мога да бъда в ролята на клоуна непрекъснато, а и вече не искам.Днес ми се случи нещо, което ме накара да се замисля за отношението на близките ми хора към мен или поне съм ги мислела за приятели. Обажда ми се Калина и започваме някакъв безсмислен разговор от типа: „Как си?… И аз съм добре”. В следващия момент ме попита нещо и аз отговорих с една дума, последва реплика: „Няма да те закачам повече, явно нещо не си на кеф!”  И се разделихме. Е, както и да го гледам не мога винаги да съм на кеф, а и не виждам смисъл.