Децата
Децата са страхотен извор на нови думички. Предполагам, защото не са обременени с каква ли не информация, както сме ние. Веднъж се разхождам с племенничките си и бях с едно яке с ципове и Лидето ме попита: “Лельо, да да ти го заципя ли?”. Думичката “заципя” идва от “затварям ципа”, но никога не бих се сетила за нея. Други реплики, за които се сещам е: “стига повече”, “защо е студено нали все пак е пролет?”. Нали съм даскалица, а малката искаше да е в моя клас и каза: “Аз нищо няма да правя само ще си седя и ще си рисувам!”- запознатите знаят, че 90% от учениците точно така присъстват в часовете.
От вчера племенничките са в къщи. Леля им (това съм аз) им ходи по дупетата т.е. пускам им филмчета, водя ги на разходка, купувам им разни глезотии. Прибирайки се сутринта по-малката Теди ми каза: “Ето я моята духовна майка!”. Напуши ме смях. Помислих си, че е заради това че й се водя по ъкъла, обаче било друго. Попитах я защо съм нейната духовна майка и отговорът беше: “Защото си ме кръстила и си моята духовна майка?”. Щях да падна. В нашата къща такива неща не се говорят и се зачудих от къде го е измислила.