Нека ми е!
В това променливо време не успях да се размина с настинка и бях болнични до сряда. Моя клас през цялото време на чат ме питаха кога ще се върна. Не че много им с трябвам, но нали искат да имат свободни часове. То това си е нормално и аз съм се радвала, когато бях ученичка, когато някой отсъства от учителите. Докато си бях в къщи установих, че са ми много милички и съм се привързала към тях повече, от колкото подозирах.

Тъй като имам „удоволствието” да работя в училище, чието ръководство с изключение на най-голямата шефка не става за нищо. При зададен въпрос и наличието на три зам.директорки обикновено отговорите са три различни нямащи нищо общо един с друг и всички задачи от тяхна страна са на принципа „сещай се” или „как да не ги знаеш тези неща”.
Почти свикнах с този вариант, но ме изнервят доста имайки предвид, че имам две години и половина в школата на „Ломоносов”. Та, едната шефка ми звъни във вторника да ми каже, че на другия ден съм на методично съвещание в Инспектората, което страшно ме „зарадва”. Отидох нямаше как! Бяхме седем учителки и моя милост беше най-младата, което вече не ми прави такова впечатление, както в началото. Съвещавахме се за олимпиадата, която ще бъде на 19.02.07, но трябвало да се подготвяме от сега, защото нямало време. Едвам се сдържах да не се изсмея имайки предвид колко много време има, но като „новобранец” явно не разбирам. По едно време почти унесена от монотонния тип „Кашпировски” глас на инспекторката и силното парно в залата, тя ме посочи на лелките и каза, че съм новия главен координатор за района, в който се намира училището ми. Идеше ми да си плесна два бързи шамара, за да се осъзная какво точно ми говори. Проблема е, че нямам никаква представа с какво се занимава главния координатор, но ще трябва да разбера. Тази ми длъжност се отразява много добре на самочувствието ми, защото все пак инспекторката се е спряла на мен от всички географици от седемте училища в района. Подозирам, че доста съм похвалена (да не кажа прехвалена) от шефката, но не съм сигурна (добре, че не знае колко съм разсеяна
).