Чудеса

Нямам подходяща дума да определя моите. Може би кретени, идиоти … придружени с някой и друг поздрав на майките им.

Миналата седмица ми изчезна нета, но не реагирах по никакъв начин мислейки си, че ще се оправи. Така останах без нет 3 дни. В събота вече на ръба на търпението си звъннах и попитах: „Каква е причината да нямам Интернет от толкова време?”, момчето ми отговори: „Не знам.”. Типично по даскалски му казах: „Това не е отговор!” Обеща че ще мине да види какво е станало. Така си и остана. Вчера вече притеснена да не би повредата да е при мен пак им се обадих. Дойдоха с някакъв лаптоп и още един куфар. Установиха, че ми е изгоряла ланкартата. Понеже съм вип клиент във фирма „Чипсет” звъннах им веднага и скочих в колата. Пристигнах малко преди 19.00 при Марин във фирмата. Знам, че никога няма да ме върне, все пак съм неговото „слънчице”. Докато се бъзикахме ми беше сложена друга карта, а старата си остана на дъното изгоряла. Прибрах се и не знам какво ме накара да сложа кабела в старата карта и тя проработи. 15 мин. не можех да си затворя устата от учудване. Всъщност изгорялата карта работи и сега съм с две. Оказва се, че тия моите интернетаджии са пълни некадърници и нямат никаква представа, от това което правят. А в скапания ни квартал има още едни, които са много скъпи и се чудя до кога ще ги търпя тези.