Чудеса

От както билетите станаха 70 ст. пътувам с ”повишено внимание”. Напоследък съм станала много нагла и нахална. Сядам си и не ме интересува нищо. Много ми е спокойно, когато около мен има цигани (в автобус №83 ги има много), защото ще се разправям до дупка ако искат да ме глобят, а подминават циганите. Изпадала съм в подобна ситуация и съм много добра с надвикването на контрольорите. Единствено не рискувам да се возя гратис из центъра, защото там са много зли, но пък ходенето пеша е полезно.
Днес тръгвам за работа пак със същото спокойствие. Возя си се и си мисля за розовото бъдеще. На спирката на Милена фокусирам една кола и на нея пише: „Контрол по транспорта”. Изхвърчах от рейса, защото с тая групичка нямаше да се справя, а и там има ченгета, които имат право да ми искат личната карта. Повървях и пристигнах в гадното училище.
Днес идвал министъра на образованието. На мен ми е доста неприятен, но няма как никой не ме пита. Донесъл огромна торта приготвена от някакъв хранителен техникум. В 13.00 ч. беше останала и хапнах да не би да заслабна случайно. Било е страшен цирк. Всички се суетели и правили някакви необичайни неща. Вкарали някакви деца 7 клас във фитнеса и децата блъскали и докато човека се натутка те миличките се изморили, но когато влязъл министъра те едвам се движели, но нямали избор. Добре, че не е стоял много там, че да се преуморят децата.
Има в училището нещо дето му викат: „тенис зала”. То представлява една ниша, в която е завряна една маса за тенис. В тази „зала” колегите по физическо били затворили двама ученика да играят. Инструкциите били, докато не дойде министъра да не спират да играят. Горките играли около 40 мин.
Влезнал и при колегата по рисуване. Трябвало да има пенсиониран учител в кабинета. Намърдала се една пенсионерка на 100 години, която още тормози децата, но така се случва с връзкарите обикновено. Нахълтал госта и шефките в кабинета, освен него имало оператори и фотографи. Пенсионерката станала и започнала да се фръцка пред камерите, а колегата станал част от мебелировката. Добре, че шефката се сетила да го представи, че все пак той е този който е учителя. (Тия дъртите са опасни. Все се завират и наместват) С това обиколката на „любимия” министър завършила.
Благодарение на него днес беше пълна анархия. По 6-7 ученика в час. Часовете уж по 35 мин, но всеки ги пускаше когато им е удобно.
Тръгнах си и се размазах в 83. Гледам контрольор (днес да не е денят на контрольора?). Най-спокойно си извадих билетче, подадох го на една жена да ми го продупчи и станах редовна пътничка като никога.