Чудеса

От един месец непрекъснато ми е лошо. Ставам сутрин и тичам в кенефа за да кажа: “добро утро!” на тоалетната чиния. Непрекъснато ми се мотае глупавицата сякаш пия като смок. Излизам от къщи лъхват ме разни миризми и пак ми се повдига. А като се кача на някакво превозно средство почти тичам или към празна седалка или гледам да си извадя главата през прозореца, за да не покажа на останалите пътници съдържанието на стомаха си. Придобила съм цвят на мъртвец и за да не плаша учениците използвам грим в промишлени колочества. Естествено, занесох се до доктора, а той каза, че съм здрава като бик и причина за притеснения нямало, и това ще отшуми до 2 месеца най-много. Притеснява ме да не пукна преди да е отшумяло. Подозренията си са, че тепърва предстои по-страшното, но ще поживея и ще видя, ако не умра до тогава.