Чудеса

<!–[if !supportLists]–>Писна ми:
<!–[endif]–><!–[if !supportLists]–>- да слушам историите на хората, сякаш си нямам свои проблеми. И аз имам нужда някой да ме слуша, но не и да ме прекъсват, когато се оплаквам с репликата: „Ааа, добре, а на мен пък да видиш….”;
<!–[endif]–>- да ми разказват с подробности сексуалните си подвизи, сякаш „живо” се интересувам. Е, колкото и да е невероятно, не ме интересува къде, как, по колко пъти и с кого го правят;
Чувствам не като кошче, а направо контейнер за душевни отпадъци.