Мъже!!!
От около половин година имам желание да запозная Жоро и Гери. Той е сам, тя също. Жоро се дърпаше, но накрая след толкова мъки се съгласи. Размених им номерата на ICQ. Лично аз мисля, че Жоро е малко “дървен” в отношенията с жените, но това е лично мое мнение. Завърза се един дълъг чат между тях. Той нямаше отпуска, а тя имаше някакви извъредни дежурства. Преди да замина за море той ми се похвали, че ще ходи в Унгария и Австрия. Чудесно! Толкова време беше минало, че бях забравила, че се опитвам да ги сватосвам. Докато разказваше къде ще ходи и разни други неща успя да смънка, че не бил взел телефона на Гери, а тя заминавала също и може да се разминели в почивките. Бях яхнала метлата и му се накарах едно хубаво, че не са деца на по 15 години и да го е срам е малко смешно.
Един ден се виждаме с Гери и тя ми каза, че са се запознали. Според разказа й мисля,че той я е харесал. Звънял й често. Ходели на някакви хубави романтични места. Надявам е да се получи при тях. Цялата си положителна енергия съм насочила към тях, опитвам се да ги омагьосам 
Сутринта виждам Жоро, предния ден се прибрал. Разказа ми колко хубаво било на екскурзията. Не споменава за Гери нищо. В един момент ме попита: “Вие как сте?” 
поопулих се и попитах: “От кога ми говориш на Вие?” Ошашави е и почна да мрънка. От цялото му мрънкане разбрах, че нещо е гузен, но не разбрах защо. Пак му се ядосах, но захапах раздвоения си език, че щях да му кажа нещо, с което да го обидя. Само си казах, че не е малък и да се оправя. Отказвам да се занимавам със смотаняци!
август 31st, 2006 at 10:07
Споко де…какво странно има ?!?
Някои мъже цял живот си остават путьовци!
Тва е положението …
Заради такива ме е срам, че и аз съм мъж.
Баси
август 31st, 2006 at 10:28
Раждат си се така и така си умират. И се чудят защо жените не им обръщат внимание. Нямам как да стане!
август 31st, 2006 at 10:36
Е, па те добре, че не си умират девствени
Макар, че точно тва заслужават!
август 31st, 2006 at 12:06
То това няма как да знаем
Може положението да е по-тежко, от колкото си представяме
август 31st, 2006 at 14:47
Е, има ли нужда да се знае?
Физиологична подробност.
По-тъпото е, че в главите си остават такива за цял живот … и мислят, че са прави:-D
Но Човек вярва в това, в което иска да повярва.
август 31st, 2006 at 15:12
Къде е тази червена книга с включен в нея изчезващ вид “истински мъж”?:)
август 31st, 2006 at 16:46
Мъж ли си, жена ли си … не знам.
Факта, че задаваш въпроса говори достатъчно.
Поне за мен.
Самата книга ли търсиш или истинския мъж ?
август 31st, 2006 at 17:46
Книгата, надявам се там да има и нещо друго….Права си, Сладка, за вниманието…горките, добре че има и сред жените заблудени, които “ощастливяват” т. нар.от devilxxx “путьовци”:)
септември 1st, 2006 at 13:25
Ама грам не ме *** за заблудените жени, дето правили каквото и да било с путьовците.
Също толкова не ме *** какво правят жените, които не знаят какво търсят, но за всеки случай търсят нещо.
Ей така - за спорта.
септември 1st, 2006 at 17:27
Спортът е здраве, бейби….погледни първо себе си и после съди другите!
септември 1st, 2006 at 18:00
Не знам откъде сте си преписал/а правото да се обръщате към мен с “бейби”?!?
Едно на ръка, че го смятам за просташко и израз на копи-пейст от някаква друга култура и начин на общуване…
Съвсем друго е, че в състояние на невъзможност за постигане на каквото и да е, индивидите изпадат в състояния, много подобни на паниката и тоталното оглупяване.