Чудеса

Изтъркалях се от леглото, както обикновено раничко, за да се радвам на собствения си мързел по-дълго. Направих си кафе и седнах да се насладя на хладната сутрин. В някакъв момент съзрях едни сладки “Сълзица” и им се зарадвах, с кафенцето вървят много добре. Хапвам една, втора и на третата нещо ми изхрупка в устата. Оказа се, че съм си раздвоила един зъб. Те ти сега проблем! Часа е малко преди 8 сутринта. Трябва ми зъбар. Извадих дебелия тефтер и започнах да въртя телефоните на разни стоматологични кабинети - някой са отпуска, а някой не отговарят, а трети са следобед на работа. Седя си аз с раздвоен зъб и се чудя къде да отида. В един момент сякаш е знаела, че имам нужда се появи леля Гинка (приятелка на майка ми). Затюхка се, но се сети за една докторка от съседния блок. Тъкмо се облякох готова за излизане, както затварях вратата на моята стая и дръжката ми остана в ръката. Погледнах я и се оказа счупена и не може да се оправи. Зачудих се какво още мога да счупя днес! Чинии и чаши, колкото душа иска. Нали, счупеното носи щастие, освен да съм много щастлива днес друго не се приемам!

Отидох на зъболекар, нямах друг избор. Жената се оказа много любезна и симпатична. Извади излишния зъб и каза: “Слагам лекарство днес след обяд, ще дойдеш в 14.30 и другата седмица коронката.” Премигнах бързичко няколко пъти оставаше ми само да кажа: “Ъъъ ….. добре”.

Стана време за следващото посещение при докторката. Хвана ме и каза, че би било добре да си направя още една коронка на някакъв си друг зъб и сега бил едва ли не най-подходящият момент. Нямам избор, щом доктора така казва. Другата седмица ще съм чисто нова и коронясана с две коронки. Дали наистина счупеното ще ми донесе щастие? Ще поживея и ще видя!