Чудеса

Пак на чат се запознавам с Георги. Геодезист от някакво село близо до Плевен. Израдван, че съм от Голямото село се започва бесен телефонен флирт от някакъв служебен телефон. Спомена ми от първия разговор беше, че има мазнишки не много приятен глас. То не бях сладурче, красавица, и винаги в края на разговора ме целуваше и му липсвах. Не си разменихме снимки, защото той нямаше, но и не настоя да му изпратя. Странно ми беше, когато ми казваше “сладурче” или “хубавица”, а в същност нямаше никаква представа какъв вампир съм в действителност. Тази телефонна “любов” продължи около 4 месеца. Разговаряхме почти през ден, никога не съм го възприемала и за секунда сериозно. Беше ми мазен, но се бъзиках убедена, че никога няма да се видим на живо.

Същото лято изкарах страхотна ваканция с Катя. Една седмица бяхме в Несебър, една седмица на Бузлуджа и една седмица в Павел баня. Та, след морето заминахме за Бузлуджа в една почивна станция точно под паметника. Гореспоменатият Георги продължаваше да ми звъни. Тогава беше в Гурково и асфалтираше Прохода на републиката. Разбрахме се кой къде е и той прояви желание да дойде да се видим. Нямах нищо против, защото ми беше интересно да видя притежателя на мазния гаден гласец. Добре, че Катя е малко по-предвидлива и предложи да не идва сам, а да дойде с компания, че ние докато се опознаваме тя да има си приказва. След няколко разговора се разбрахме, нямах представа сам ли ще дойде или с някой. От чата спомена ми беше, че е светъл, около 180 см висок.

Дойде големият ден. Станах, намъкнах се в каквито дрехи имах, защото бях оставила по-голяма част от багажа си в Стара Загора в къщата на Катя и зачаках да се обади, когато пристигне. Тъкмо бяхме седнали в близката беседка с Катя да пием кафе и се появи някакъв приличаше на циганин т.е. черен и то доста. Катя ме бутна: “ Ето го!”, а аз си мисля, че е светъл и казвам: ”Глупости, тоя циганин – не е възможно! Тоя дето го чакаме е рус.” В следващия момент въпросният си извади телефона и звънна моя личен. Тъй като съм късогледа и от далече изглеждаше по-добре. Приближи е и успях да го огледам беше облечен с къси панталони, блузка тип двулевка от някаква изкуствена материя с основен цвят бежово на много дребни кафяви ромбчета, през които се прозираше потник. Обувките му бяха от тези на дупки, които смърдят от далече, но неговите бяха модерни с връзки. Държеше плик и тъмно синьо горнище на анцуг, което сигурно му беше набор, беше надърпано на топченца и с измъкнати нишки. Седна до мен и ме лъхна миризма на не къпано. Косата му беше тъмна и сплъстена. Очите тъмни, но не гледаха добродушно. Започнахме някакъв безсмислен разговор за времето, който продължи около час може би. Вече исках Георги да си тръгва и да не го видя повече. Но …. уви … появиха се с кола някакви негови приятели от Гурково. Брат, сестра и гаджето на момичето. Те изглеждаха по-симпатични или поне се бях изкъпали. Решихме да отидем до паметника на Бузлуджа. В този момент Георги ми каза: “Прибери ми торбата някъде!”, взех я и докато я носех към стаята надникнах вътре да видя какво толкова носи след като е дошъл за 1-2 часа. В торбичката имаше кърпа, гащи и вестник. В тоя момент ме блъсна една мисъл, че Жорката е дошъл да се видим за по кафе и за вечеря, и за закуска. Подкосиха ми се краката и ми се зави свят. Пих чаша вода, поех дълбоко въздух и се върнах при компанията.

Тръгнахме на горе и всички предвидливо избързаха, а аз останах назад със смръдливеца. Започна да ме прегръща уж случайно, а аз се дърпах и настръхвах при допира му с дрехите ми. Спрях да говоря и само измрънквах по нещо едносрично. Исках да взема душ и то спешно. Приятелите му ни изчакаха при паметника и единият го попита дали ще си тръгне с тях, а отговора беше: “Не! Утре по някое време ще се прибера.” Как не умрях в тоя момент още се чудя.

Тръгнахме да слизаме. Казах си, че това е момента, в който трябва да го изгоня. Вървейки вметнах: “Къде мислиш да спиш?”, отговора беше: “Където ме сложиш!”. В този момент му обясних колко струва нощувката и, че няма никакъв вариант да спи при мен. В този момент през гнусният му поглед премина сянка и нищо не каза. От къде ми се взеха сили, но го спрях малко преди да стигнем при другите и му казах, е искам да си тръгне и то веднага. Той започна да заеква, ама как така и т.н. сега бил дошъл. Казах му, че цял ден съм се измъчила с присъствието му и искам да се качи на колата с приятелите си и да се прибере от там, от където е дошъл. Донесох му торбата и дори не си махнахме за довиждане. Казах на Катя да не ми говори поне час, за да мога да се зъвзема. Оказа се, че той на приятелите си казал, че отива при гаджето си, но Катя изпортила работата като казала, че не се познаваме и сега се виждаме за първи път.