Чудеса

До скоро бях убедена, че на добрите хора се случват само лоши неща. Смятам се за добър човек и не разбирах как е възможно да не ми върви толкова. Много пъти съм си задавала въпросът какво толкова съм направила и на кого, но от вчера мисля, че и на добрите хора се случват хубави неща или чисто и просто съм станала лош човек.

Историята започва от преди 5 години. Току-що бях завършила СУ и работа за т.нар. млади специалисти нямаше. Започнах работа в една фирма за канцеларски материали в района на БАН като секретарка. В съседното помещение бяха две сестри и се опитваха да въртят някаква търговия. Собственичката (казва се Вики) на въпросното нещо се беше забъркала с някакви не много честни хора, на които дължеше пари. Търговийката не им вървеше и тя беше затънала в заеми. В един момент се оказа притисната в ъгъла от горе споменатите. Ставаше дума, че им дължи 350$ и ако не им ги даде до някакви си дни вероятността да пострада беше доста голяма. Жената ми беше симпатична и като я видях притеснена й предложих помощ т.е. имах парите и й ги дадох. Имахме уговорка да ми ги върне другата седмица. И така другата седмица не се знаеше коя е точно. Напуснах от фирмата след около 6 месеца. Не помня точно, но около година след това поддържах връзка с Вики, но отговора беше един и същ: “Не съм те забравила! Продавам един имот и парите ги имаш”. Това звучеше чудесно, особено когато каза, че вместо 350$ ще ми върне 500$. След това “въртележката” ме завъртя и спрях да си търся парите. Казах си, че най-важното е да съм жива и здрава пък майната им на парите. Дори забравих за съществуването на Вики и заема. Но … на 15.08 (помня датата, защото е празник) така както си се мотая из къщи и ми звъни домашния телефон, който от около 6 месеца е с нов номер. От там чувам: “Здравей Валя, обажда се Вики!” , в момента не направих никаква връзка, в крайна сметка говорим за познанство от преди 5 години и попитах: “Коя Вики?”. От дума на дума се изяснихме. Жената каза, че се обажда да си върне заема. В първия момент си помислих, че шега, но никой освен Стаси не знаеше за случката. И, в крайна сметка вчера се видяхме и си оправихме сметките, както беше обещала преди 5 години. Днес заминава на море и си обещахме да се видим да си разкажем на коя какво се е случило през това време.

Мислейки върху историята единственото, което ми хрумва е да благодаря на Господ или каквато й да е сила, която ме пази. За пореден път се убеждавам, че когато обичаш хората и света около теб няма как да не ти се случат хубави неща. Не мога да кажа, че не изпадам в дълбоки дупки, от които трудно излизам. Злобата и лошите мисли насочени към околните не ни помагат, а само вредят и то не на тези към, когото са насочени, а единствено на мислителя. На 30 години вече стигнах до извода, че нямам сили да мразя. В крайна сметка живота е колело и всичко се връща, при това с пълна сила, когато най-малко очакваш.