Чудеса

Чудничко е човек да започне отпуската си по такъв начин. Пуснаха ме от 4.08 в отпуск, но за да не губим време се организирахме и заминахме за морето още на 3.08 в 23.00 ч. Нямахме уговорено спане, тръгнахме с единственото ясно нещо, че знаем за къде пътуваме. Билетите ни бяха еднопосочни, защото имах идея да спрем и в Павел баня, но за съжаление не остана време.

Пристигнахме в Поморие в 5.00 сутринта и очаквайки да ни чакат поне 10 баби, за да ни предложат квартира, бяхме неприятно изненадани – нямаше никой. На спирката бяхме само ние и от време на време се тътреше по някой пил до преди малко младеж. Никога не ми е било толкова спокойно въпреки абсурдната ситуация, която се очертаваше. Около 5.30 се появи пак един почерпен младеж и поиска цигара. Дадохме му. Момчето реши да се държи любезно, предполагам в знак на благодарност и предложи да попита своя хазаин за свободна стая с две легла. Аз като по-общителна му дадох телефона си, за да ми звънне и да каже какво е станало. Е, за съжаление се получи като израза: ”чакай от умрял писмо”, но така както умея да говоря с кой ли не идиот, така и търпението ми е супер малко. След като чакахме около 30 мин, се появи един човечец и ни предложи стая-двойка и с това търсенето на квартира приключи.

Не беше супер лукс, но беше прилично. Денят беше много хубав – слънце, плаж и хубаво време. Даже се видяхме в Росен и Руми за малко, защото тя беше в командировка в Бургас. Ако трябва да обобщя почивката бих казала, че беше супер. Така не бях почивала от години. Лягахме си рано и ставахем късно. Единствената ми забележка е, че имаше адски много хора. Буквално и без извинение на плажа беше гъз до гъз и до гъза пак гъз, и едва ли не краката опираха в главите на легналия от към краката ти. Може би август не е най-подходящия месец за хора търсещи пространство и малко тишинка. Живи и здрави догодина, а и дано да се познаваме още отиваме на море през юли или края на август. Сега обмислям идеята за планина, но това е само проект за момента.