Знаци
Последното, което бих казала за себе си е, че съм суеверна, но провокирана от събитията около скромния ми животец през последната седмица установих, че има някаква сила или нещо, което ме пази. Единственото, което се иска е да наблюдавам събитията и ситуациите, и да мога да разбера правилно съответното нещо.
На всички ни се е случвало да тръгнем, както винаги по обичайния път за работа и сякаш нещо те дърпа и те кара да тръгнеш по друг път. Отклонявайки се от обичайния маршрут – срещаш някой стар познат, който не си виждал от години или ти се случва нещо, което обръща живота ти на 180°. На мен напоследък ми се случва: тъкмо да кажа нещо, което след това разбирам, че е по-добре да не казвам и да ми звънне телефона, за да ме прекъсне или да спре тока в момент, в който ще напиша на чат нещо, за което не съм сигурна, че е момента е подходящ и т.н. Например миналата събота имах среща с Весето и вариантите да стигна до тях са два – единият беше по дълъг, но автобуса е по-редовен, а другият по кратък, но тролея минава по веднъж на ден. Тъй като се бях размързеливила и реших да стигна до тролея, ако трябва да чакам цял час, но много ми беше адски мързеливо. Вървейки към спирката почти тътрейки си краката забелязвам една позната мъжка физиономия, която ми се хили и ми маха. За секунда не се сетих кой е. Беше бившето гадже на К. Момчето много ми се зарадва, а на мен ми беше леко конфузно, защото ме разпитваше за нея, а аз се мъчех да скрия нещата, които очевидно го интересуваха. Дойде с мен на спирката. Стояхме около 10 минути и ми предложи да ме закара до там, където съм тръгнала. След това каза колко му е приятно, че ме е видял. Поиска ми телефона и щял да ми се обади да се видим пак, но да не казвам на К., че сме се виждали. В момента щом се разделихме с него й звъннах да разкажа за срещата, естествено. За пореден път се убедих, че интуицията ми работи с пълна сила само, че не я чувам понякога.