Чудеса

Спах много зле и цял ден се носех като сянка. Тази вечер реших да си легна на време, защото утре ще ставам рано за да се занеса до “Надежда”. Тъкмо мислех да спирам техниката и да се отнеса в света на сънищата с надежда, че ще спя добре и ще сънувам нещо хубаво, но ми се включи на чат едно момченце - Сашо от 10ж от предишното училище. Започна с репликата: “Госпожице, аз съм Сашо от 10ж. Сигурно не ме помните с добро и ако е така приемете мойте искрени извинения!” Това ме изненада, защото докато бях там Сашо беше неуправляем. Преди 5 месеца, ако трябваше да кажа нещо за него щеше да бъде - дребен,черен, нагъл и нахален. Спомена ми е, че винаги закъсняваше и влизаше с репликата: “Ооо госпооо, кво стаа?”, сядаше и започваше да говори, с който му е най-близо, нямаше нито тетрадка - нищо, само сядаше, въртеше се и говореше. В един момент това момче се появява на чат и ми се извинява. Душата ми се празнуваше в този момент и се разплаках. Добре, че не можеше да ме види, че щеше да стане много драматично. След това ми каза, че му липсвам като учител. Разбрал колко е трудно да се разделиш с някого и за съжаление оценяваш човека чак, когато го загубиш. Продължи с: “След като Вие си тръгнахте се сблъсках с много учители и разбрах че вие сте били най-добрата и земна учителка, която някога ми е преподавала.” Това ме зарадва много, но предизвика обилен валеж. Не съм вярвала, че ще ми действа по този начин едно дете, което не съм виждала от 5 месеца и да си призная не ми беше от любимите. Оказва се, че наистина съм оставила там половината от сърцето си. Хубавото е, че връщайки се назад във времето  си спомняма само хубавите моменти,  не че не е имало и лоши .