Клюкарилник
С всеки изминал ден усещам колко малко ги понасям колежките от новото училище. Никога не съм предполагала, че в един колектив може да бъде такова змийско свърталище. Буквално вървиш и си пазиш гърба да не скочи някой и да ти забие нож. Преживях клюките около светлата си личност, а те не са никак малко, то поне да бяха верни и да не ме е яд. Вчера се бяха събрали три свраки-колежки и случайно стана дума за колегата по рисуване. И клюкарките като почнаха да го плюят, чак ми се повдигна от тях. Идеята им беше, че бил истеричен и крещял на децата – е и какво от това, сигурна съм, че няма учител, който да не повишава тон пред ученици, аз също го правя, но мисля, че съм доста далеч от истеричките. Другото, което им бърка в долната част на гърба беше, че имал прекалено много изисквания и отвращавал децата от предмета, което 100% не е вярно – все пак не можем да сме любимци на всички. Моя клас бяха при въпросния колега тази година и много му се радваха, както и аз, естествено. Човека чисто и просто е различен от масата клюкари и интриганти.
А това, че го мислят за гей, няма да коментирам. Слуха за гея идва от там, че една от момите го е сваляла и той не поддал, а тя за да отмъсти пуснала слух, че е гей. Да не забравям все пак, че аз съм “самотна майка, която търси баща на детето си” според информация на ухо. Единственото, което успях да вмъкна в разгорещения разговор беше, че на мен ми е симпатичен и го харесвам, но те ме изгледаха сякаш нищо не разбирам и продължиха да бълват злобни лъжи по негов адрес, на моменти дори се прекъсваха. Явно простотията е безгранична, в което се убеждавам за 100-ен път ! Оплювайки колегата мислех, че ще спрат, но нямах това щастие. Продължиха да обясняват кой колко “добър” специалист е и на кой колко му е голям парашута, естествено присъстващите бяха изключение. Може би трябваше да се зарадвам, че съм част от групата на перфектните, но ми стана много тъжно.
Пътувайки за вкъщи се разплаках от яд и възмущение. Не искам и не мога да бъда част от този колектив. Чувствам се различна от тях. Предполагам за това още не мога да ги почувствам като мои колеги. Имам чувството, че току-що съм започнала работа там. Искам да се разделя с тази клюкарилницата за винаги.
юли 20th, 2006 at 22:47
Fuck them all !
юли 21st, 2006 at 15:34
Точно това мисля да направя. Гадни, злобни кокошки
юли 22nd, 2006 at 0:08
В моята гимназия имаше… т.е. то нея си я има там все още, ама мене слава богу ме няма… една учителка по философия, която на бала се окичи с прозвището “глобален презерватив на випуска” - вингаи знае всичко за всички и го споделя “под сеькрет”
без значение дали става дума за колегите или за учениците й, за здравословното, физическото, емоционалното или финансовото им състояние, без изобщо да й пука за такива неща като личен живот и лично пространство… а часовете и бяха панаир на открито… само бирата и чалгата липсваха! Пача! Та,Бибче, изобщо не си го слагай на сърце - не е важно колко ниско падат другите, а колко виско искаш да стигнеш ти!
юли 22nd, 2006 at 8:48
Мила, мила много си права. Не искам да съм като тях и дано никога да не стигам дъното, както са колежките “любими”.
То май такъв екземпляр има навсякъде. Тя е на етажа, където е моя кабинет и е физичка. Започнах работа там и никой не познавах,нито деца нито колеги и жената реши да ме запознае в дълбочина с колектива и децата. Разказа ми живота на почти всички деца от моя клас, на кой баща му бие майката, на кой майката е проститутка, на кой бащата е в затвора. В началото ми беше интересно, но в един момент - никак. След това имаше и подробни разкази за колегите - една имала любовник в квартала и ходела на гости в свободния си час, друга пиела по шише водка сутрин и влизала в час едвам стоейки на краката си …и т.н. В един момент се зачудих за мен какво ли разказва? Имаше и друг момент, че не знаех еди кой си как изглежда, но с подробности бях запозната с личния и семейния му живот.
Опитвам се да ги игнорирам, но те ми се завират във физиономията.
юли 28th, 2006 at 13:15
Преди време работих в една фирма. Хората нямаха достатъчно работа, която да запълва изцяло работното им време. Можете да си представите какво следва от това: непрекъснато обсъждане и изливане на злоба върху колегите, които не присъстват в дадения момент.
Опитвах се да се дистанцирам от клюкарстването и дори да защитавам хората от техните нападки. В същото време не споделях за собствения си личен живот никакви подробности. Огромна грешка! Липсата на “материал” за мен не попречи на колежките да си пофантазират и да измислят нявероятни подробности, които са достойни за първите страници на в.”Шок”, например. Няма спасение от хорската злоба и потребност просто да “очерниш” някого.