Чудеса

С всеки изминал ден усещам колко малко ги понасям колежките от новото училище. Никога не съм предполагала, че в един колектив може да бъде такова змийско свърталище. Буквално вървиш и си пазиш гърба да не скочи някой и да ти забие нож. Преживях клюките около светлата си личност, а те не са никак малко, то поне да бяха верни и да не ме е яд. Вчера се бяха събрали три свраки-колежки и случайно стана дума за колегата по рисуване. И клюкарките като почнаха да го плюят, чак ми се повдигна от тях. Идеята им беше, че бил истеричен и крещял на децата – е и какво от това, сигурна съм, че няма учител, който да не повишава тон пред ученици, аз също го правя, но мисля, че съм доста далеч от истеричките. Другото, което им бърка в долната част на гърба беше, че имал прекалено много изисквания и отвращавал децата от предмета, което 100% не е вярно – все пак не можем да сме любимци на всички. Моя клас бяха при въпросния колега тази година и много му се радваха, както и аз, естествено. Човека чисто и просто е различен от масата клюкари и интриганти.
А това, че го мислят за гей, няма да коментирам. Слуха за гея идва от там, че една от момите го е сваляла и той не поддал, а тя за да отмъсти пуснала слух, че е гей. Да не забравям все пак, че аз съм “самотна майка, която търси баща на детето си” според информация на ухо. Единственото, което успях да вмъкна в разгорещения разговор беше, че на мен ми е симпатичен и го харесвам, но те ме изгледаха сякаш нищо не разбирам и продължиха да бълват злобни лъжи по негов адрес, на моменти дори се прекъсваха. Явно простотията е безгранична, в което се убеждавам за 100-ен път ! Оплювайки колегата мислех, че ще спрат, но нямах това щастие. Продължиха да обясняват кой колко “добър” специалист е и на кой колко му е голям парашута, естествено присъстващите бяха изключение. Може би трябваше да се зарадвам, че съм част от групата на перфектните, но ми стана много тъжно.
Пътувайки за вкъщи се разплаках от яд и възмущение. Не искам и не мога да бъда част от този колектив. Чувствам се различна от тях. Предполагам за това още не мога да ги почувствам като мои колеги. Имам чувството, че току-що съм започнала работа там. Искам да се разделя с тази клюкарилницата за винаги.