Вяра имам
…гледах един филм за мравките. Не знаех, че те можели да виждат само на тридесет сантиметра. Представяте ли си, колко те не знаят за света, в който живеят?! А че има звезди, изобщо не могат и да предположат. Но ние, ние —
хората можем да предполагаме без да виждаме - можем да вярваме…
Вярата предхожда и следва знанието. С нея започва и завършва жизненият ни път. Вярваме, когато се раждаме. Вярваме, когато умираме. Но какво става с вярата ни по средата на живота?
Мадлен
март 20th, 2008 at 18:48
Понякога по средата на пътя се разколебаваме.Далечината изглежда недостижима.Но какво е по-добре-да се върнем назад или просто да се откажем до там,докъдето сме стигнали!?Всеки прави своя избор.Вярата ни дава сили да продължим и отвъд хоризонта.