Чудеса

Вече съм споменавала няколко пъти, че си смених работното място. От четири месеца съм там и още не мога да свикна с новите колеги. Децата са си деца като навсякъде, а и аз лично нямам проблем с комуникацията с младото поколение и не само.
Опитвайки се да се приобщя към колектива се записах на поредната екскурзия само за учители. Става дума за пътуване до Боровец. Колегата, който я организираше описваше всичко много приказно. Едва ли не ще спим в хотел “Рила” или “Самоков”. Да, да, ама не! Цялото удоволствие само срещу 25 лева. Тръгнахме от училище наблъскани с едно микробусче. Пристигнахме на някакво място, което се оказа ма 10-ина километра от Боровец и неизвестно на колко от Самоков. Настанихме се в едни огромни стаи тип “хамбар”. Вътре имаше легла като за младоженци и се наложи да спим по двойки при това използвайки една завивка. Нямам нищо против, но все пак настройката беше за други условия! Разпределихме се като младоженки, защото бяхме 16 жени и един мъж. С другите колежки моми бяхме решили да ходим на дискотека, но надеждите ни умряха веднага след като се ориентирахме къде сме. Оставиха ни да се осъзнаем в базата за около 30 минути и ни натовариха пак уж за разходка. Започна се едно разглеждане на хотели и бунгала, чак ум да ти зайде. Стигнахме до мястото с име “Царска Бистрица” с вход 2 лева. Там била сватбата на принцеса Калина (голямата работа!). Не ми е за 2-та лева, но ми се стори прекалено да плащаш да видиш нещо, което е откраднато. Междувременно след цял ден глад ни беше раздаден по един сандвич, които представляваше две филии с кашкавал и салам между тях без да има поне маргарин. С другите момичета съжалихме най-малко 100 пъти, че отидохме на Боровец, но нямаше връщане назад трябваше да изтърпим още един ден. След четири часа обикаляне на хотелите сякаш са нещо не виждано и не чувано, се прибрахме в нашето място. Бяхме скапани от път.
Възмущението, което напираше от четирите ни, ни накара да се замислим всъщност каква е целта на това безумно пътуване. Не беше много трудно да се досетим. Всичко се прави с цел парична изгода. Оказа се, че сме на семинар с някаква безумна тема нещо за екологията и педагогиката. Правейки справка с едно приятелче ми беше обяснено, че ни се полагат по 18 лева командировъчни, от които никой не вижда и стотинка, естествено. Едната госпожица - математичка сметна, че ако са четирима организаторите т.е. директорката, зам.директорката, колегата и още една даскалка, са си делнали на наш гръб по сто лева, което ме възмути от дъното на душата ми. В крайна сметка всички работим за едни и същи пари и е грозно да крадеш от колегите си мислейки си, че те не виждат и не чуват. В предишното училище пак имаше простотии, но поне не в такава степен. Имам чувството, че никога няма да мога да ги приема, въпреки че съм общителна и лесно се вписвам в колектив и компания по принцип.