Чудеса

Това да си класен ръководител се оказва доста трудна задача. Едновременно си родител, възпитател, учител и личен психоаналитик. За краткото време, за което бях класна установих, че децата имат нужда да говорят с някого за проблемите си без отсрещната страна да им се разкрещи колко са … еди какви си. Тъкмо си мислех, че вече ме имат като част от тях и се оказах в една доста абсурдна ситуация - по средата между колегите и децата. Пристигайки със закъснение, поради поройният дъжд ме посрещна една чистачка с думите:”Бързо, че Б-ва те търси!”. Тичайки през три стъпала стигнах пред кабинета си, където ме чакаше въпросната учителка. Жената беше супер притеснена и започна да ми разказва. Имала първи час с моя клас и им отворила преди да бие звънеца, за да не крещят в коридора. В разстояние от 10 минути трима от моите хубавци извадили чесън (според нея било около килограм), размазали го в ламината, по бюрото и по стола й, и съответно се скътали. Дошла тя за час, а в кабинета не се диша от миризмата на току-що смачкан чесън. Заформили градиозен скандал. Стигнали до директорката, но моите продължили да отричат, че не са те. Понеже си познавам питомците и знам как да ги попитам, така че да си кажат и те си казаха, естествено. Единственото, което не разбрах е защо са го направили, но смятам да разбера. Сега се опитвам да оправдая децата по някакъв начин, въпреки че не съм убедена, че е правилно, но нали за това съм класна, а и да не подроня авторитета на учителката, защото сме колеги и трябва да се поддържаме. В понеделник ще съветваме класа заедно със педагогическата съветничка и се надявам да разберат, че са направили голяма кретения.