Простотията и хората
Всички сме чували: “Простотията ходи по хората, а не по животните!”, колкото и да не ни харесва е точно така. За съжаление простотията е като нелечима болест и в същотото време много заразна. Хванеш ли я веднъж никога не се отърваваш от нея. Носиш си я в съзнанието и в мисленето си. Забелязва се от околните, тъй като поведението става почти неконтролируемо. Болният от простотия не изслушва, когато му говориш. Прекъсва, за да може да говори при това без да спира и да си поема въздух (това явно е страничен ефект от болестта). Неизвестно защо самочувствието на простака е много голямо. Съответно, когати говори демонстрира “завидна” компетентност, сякаш две мнения по въпроса не може да има. Спорейки с простака е все едно да спориш с радиото, то говори, но няма начин да те чуе. Със сигурност има още очеизвадни черти на простотията. За себе си стигнах до решението- видя ли простак на среща си, да бягам много бързо и на далече.
юни 14th, 2006 at 11:37
аз пък мълча. насреща му.
гледам го тъпо и мълча.
така си допушвам цигарата и си тръгвам.
юни 14th, 2006 at 12:03
Това е добра тактика, не се бях сетила до сега. Но ето вече ще я използвам
юни 14th, 2006 at 12:43
Прочетох нещо, което страшно ме изкефи.
Можеш да изкараш човека от село, но не можеш да изкараш селото от него.
юни 14th, 2006 at 12:54
Боби, да не си в България? - първо да питам
За съжаление е супер вярно и колкото по-далече от такива екземпляри, толкова по-добре.
юни 15th, 2006 at 6:03
Не, не съм, за съжаление. Просто се пъна да пиша на кирилица на латинска клавиатура. От 16 години на български пиша само на ръка, т.е. почти никога. Сега ми дойде желание, затова пиша така.
юни 16th, 2006 at 8:41
Много добре си го решила. Жалко, че не си тук, но все някога ще се върнеш, нали?
юни 16th, 2006 at 13:01
През август, живот и здраве… ще ти разказвам
юни 17th, 2006 at 14:54
Супер! Дай Боже да се видим тогава.
юни 18th, 2006 at 13:43
You have mail !