Чудеса

Всички сме чували: “Простотията ходи по хората, а не по животните!”, колкото и да не ни харесва е точно така. За съжаление простотията е като нелечима болест и в същотото време много заразна. Хванеш ли я веднъж никога не се отърваваш от нея. Носиш си я в съзнанието и в мисленето си. Забелязва се от околните, тъй като поведението става почти неконтролируемо. Болният от простотия не изслушва, когато му говориш. Прекъсва, за да може да говори при това без да спира и да си поема въздух (това явно е страничен ефект от болестта). Неизвестно защо самочувствието на простака е много голямо. Съответно, когати говори демонстрира “завидна” компетентност, сякаш две мнения по въпроса не може да има. Спорейки с простака е все едно да спориш с радиото, то говори, но няма начин да те чуе. Със сигурност има още очеизвадни черти на простотията. За себе си стигнах до решението- видя ли простак на среща си, да бягам много бързо и на далече.