Чудеса

Толкова много неща не харесвам в живота си, че понякога се плаша. Непрекъснато ми се случват разни гадости. Тъкмо се появи малко светлинка и в следвашият момент пак настъпва черен мрак. Мисля си, че ако има прераждане съм имала много, много гоооолям грях, тъй като нямам възможност да си поема дъх в последно време. Започвайки да се оплаквам първо се сещам за професията си, която вече не харесвам, защото ми действа адски изнервящо. Писна ми да се правя на майка и баща на децата на хора, които нямат никаква грижа за тях.
Не харесвам родителите си. Дори, когато бях малка мислех, че са ме осиновили, не е невъзможно, но е много малко вероятно. Е, не са! Наследила съм им всички болести, които се предават по наследство. Вероятно ще умра от рак, защото го имаме във фамилията.
Другото, което не харесвам естествено да роднините, които в момента, в който се появят на вратата или се обадят по телефона, започва да ме стяга гушката и едвам си поемам въздух. Днес например пак съм с братовчедка. С отварянето на очите едвам дишам, все едно някой ми е седнал на гърдите и сякаш имам омотан около врата си стегнат шал. Ако рака не ме убие, то със сигурност ще е родата!
Не харесвам хората, които демонстрират невежеството и простотията си сякаш е най-големият дар на прородата, ние “по-простите” трябва да сме благодарни, че имаме възможност да се докоснем до тях. Мъча се да не общувам с подобни екземпляри, но е невъзможно. Те са навсякъде! Набиват се на очи и в никакъв случай няма да останат незабелязани. Тук ми остава надеждата, че (благодарение на това, че съм нервна по ред причини споменати вече) езикът ми се е цепнал не на две, а на три и се справям много добре с досадниците.
Нямам сили да се боря срещу тази част на света, която ми лази по нервите и ме подтиска, и ме кара да плача само при мисълта за нея. Точно в момента искам да бъда оставена на мира от всичко и от всички. Искам да остана поне за един ден сама със себе си. В крайна сметка съм най-големият си почитател и искам да си се порадвам.