Психо-групата
За Росен, Руми, и Марго, както и за всички, които все още намират нормални хора в Интернет пространството
Бях взела малко повечко стотинки и реших да се обзаведа с компютър. Впуснах се в бесен чат до среднощ. Беше месец април. Все още не бях спряла да се радвам на придобивката си. Ровех се нещо в чата и попаднах на някакъв тип с име Росен. Беше ми скучно и му се лепнах. Той взе, че се оказа разговорлив. То не бе чат, не бе чудо. Разказахме си живота от едва ли не от детските години до днес. Никога не съм мислела, че ще се запозная на живо с него, защото вече се бях преситила от подобен род срещи. Но един ден и това стана. Имах приятел, който наричах – личен психоаналитик.
Съпругата Руми, ревнуваше от мен. И ме наричаше “кифла”. Честно казано доста се дразнех от това определение. Един ден реших, че ще искам да й покажа, колко съм “страшна” и, че не съм толкова лоша колкото тя си мисли. Най-накрая да успея да се разделя с “кифлата”. Беше месец август, бях се върнала от море. Тогава се почна един чат с Руми. Лудост беше – цял ден. Видяхме се през октомври. Бяха се събрали с нейни колеги в една кръчмичка. Спомена ми е, че доста се притеснявах. Седях на ръба на стола в очакване съпругата да скочи и да ми оскубе, и без това не особено гъстата косица. Но на пук на всички очаквания ние взехме, че се харесахме. За пореден път с нея се убедих, че разговорите за секс много сближават хората, дали защото става дума за съвсем лични неща- нямам представа. Докато ме изпращаха на спирката съпругата Руми (уж се притеснявала) започна да ме пита за някакви неща, за които обикновено човек говори с близки приятели, а ние нея се виждахме за първи път, но това се оказа, че не е проблем. Така започна приятелството ми със семейството.
Вече съм споменавала за Маргаритка. Тя е чат-приятелка на съпруга Росен и е юристка. Налагайки ми се да напусна старата си работа реших, че може да имам малко повечко права от колкото ми се казваше и исках да се консултирам с юрист, но за съжаление се оказа, че не познавам такива хора. Тогава Руми се сети за Марго. Свърза ме с нея. Започнах я с питанки относно работата, та се стигна и до лични проблеми, а за съжаление те не са никак малко (моите имам предвид). Не помня с нея кога се запознахме на живо, ако не се лъжа беше в началото на тази година. Но много добре помня мястото и деня от седмицата, защото стана традиция всеки петък да се събираме там. Предполагам, че персонала много добре ни познава.
Така оформихме психо-групата. Състояща се от нас четиримата. Станахме като едно затворено общество, в което външни посетители много трудно се вписват. Всъщност това не е никак лошо. Важното е, че ние си се обичаме или поне аз тях.
юни 6th, 2006 at 17:47
Мила и ние те обичаме поне аз много :)Радвам се, че се намерих ме и то благодарение на нета, ето една добра полза от него
юни 7th, 2006 at 2:57
Знаеш, че по принцип съм заклеймила като безнадеждни този вид запознанства, но ето че си има и изключения, за което съм много доволна.
А който не вярва, че сме се запознали чрез Интернет си е негов проблем
юни 7th, 2006 at 5:50
Ееееех тоя Росен, има усет за хора:) ама и жена му и тя:))улавям се, че ми липсват перъците на анонимния алкохолих /когато пропуснем/…И ние те обичаме!!!:)
юни 7th, 2006 at 8:19
Еееееех тия петъци! Ето сега се затопли значи нямаме оправдание за пропуск
Важното е, че лудостта ни е почти еднаква и дай Боже да се обичаме и за напред
А тоя Росен е като детектор за откачалки и жена му де
юни 13th, 2006 at 12:31
Този тип запознанства никак не са безнадеждни.
Във всеки случай не са по-малко надеждни отколкото запознаствата чрез вестник, примерно.
Разликата в медиите не прави келеша човек и обратно.
Имам доста положителен опит в това…особено напоследък.
юни 13th, 2006 at 13:21
Честно казано са безнадеждни, но явно има някой някъде, които седи пред монитора и се оказва точно твоята половинка или твоята сродна душица, с която имаш желание да се виждаш и да създадеш приятелство.
юни 14th, 2006 at 9:57
Въпросът е дали в крайна сметка ще имаш късмета да намериш този човек или просто ще се разминете……….
юни 14th, 2006 at 11:31
като глупав оптимист все си мисля, че силното желание + малка доза късмет…няма начин да не се получи.
Поне да не се разминат де…
И все пак - никой няма да дойда на вратата, да почука и те светне, че в същност това е твоя Човек.
юни 14th, 2006 at 11:56
Имайки предвид способностите си мисля, че дооооста отдавна сме се разминали, но няма начин да се намерим вече.
юни 14th, 2006 at 14:36
и дори да го намериш….винаги правим така, че той да си отиде…..
юни 16th, 2006 at 8:50
За съжаление на придошлият е точно така, освен ако не е супер устойчив психически и физически. Колкото и грубо да звучи, нали знаеш, че никой не ни търпи освен Росен, а осталите стават хвърлят си парите за сметката и напускат компанията с бясна скорост
юни 16th, 2006 at 16:29
не знаят какво губят
ама така по-добре:) не се налага да прибягваме до груба сила!…Някой би си помислил, че сме зверкини ей:))) а всъщност сме много добрички, нали?:)))))
юни 17th, 2006 at 15:19
В никакъв случай не сме зверкини, а се поддържаме и пазим от неподходяща компания. И яка има душица на неподходящите
юни 21st, 2006 at 11:50
/държи произволна китка в ръка и брои … /
подходящ…неподходящ…подходящ…неподходящ…
подходящ…неподходящ…подходящ…неподходящ…
подходящ…неподходящ…подходящ…
юни 21st, 2006 at 14:19
Не помага. Трябва да мине през една вечеря с групата и тогава …. ще поживеем и ще видим.
юни 21st, 2006 at 16:15
Това звучи като филм на ужасите! :)….Странно обаче - досега последното цвете винаги е “неподходящ”..дано скършим каръка
юни 22nd, 2006 at 4:38
Баааах…на последното подходящ да ми спре тока!
Де да знам кво щеше да ми се падне…Може би китката има значение ?
юни 22nd, 2006 at 10:58
Има я! как да няма! цял букет трябва
юни 22nd, 2006 at 11:00
ъ…таковата…аз цял букет не мога…честно!
Стигал съм до три китки…
Бе тва долу вдясно, в саксията, само на мен ли ми прилича на вафла *УРА ???