Открили публичен дом, на първия етаж - проститутки балерини, на втория - проститутки детски учителки. В началото навалицата се насочвала все към първия етаж, но постепенно преминала трайно към втория. Като питали клиентите защо предпочитат детски учителки пред готините балерини, ето какво обяснение получили: “Работата е там, че учителките имат подход. Каквото и да направиш, викат: “Браво, браво, много добре се справяш!”.
Колкото и да се оплаквам от професията си има моменти, в които съм щастлива, че точно с това се занимавам. Такъв е моментът с абитуриентският бал в новото ми училище (време е да спра да му казвам “новото”). Миналата година се вълнувах много, но вече съм гърмян заек и дори не ми се ходеше. Бях на работа до 14.00 часа. Прибрах се и се размазах. Мързеше ме адски, чак ми се ревеше от мързел. Все още ми е трудно да се разделя с предишното училище и се смачках, че тези колеги не знаех дали са достатъчно весели и дали няма само да се разкарам до там. Спретнах се и отидох. Може би е съвпадение, но на същото място беше и моят бал, но тогава не помня как се казваше, а сега е “Скай Плаза”. Доста се е променило, та аз съм била абитуриентка преди 12 години. 
Бяха три училища. Нашите деца бяха най-хубавите, естествено! В един момент като запя Софи Маринова с цяло гърло 
: “Ти си бурята в сърцето ми. Облаци от смях. Дъжд от сълзи. Ти си кожата по тялото ми”… и т.н. Вече трети ден чувам певачката с врещящия глас, без дори да съм си пуснала каквато и да било музика. Проми ми се мозъка от толкова много чалга! Да не говорим, че нали сме надежденско училище, в което учат много циганчета …. не ни пожалиха от цигански песни. Добре, че ударих няколко водки, та да спра да чувам музиката. Добре, че малцинствата си начешаха крастата и смениха ритъма. Нямам спомен от колко време не съм танцувала толкова много. С един колега установихме, че сме перфектните партньори по танци, защото той води добре, а аз се водя без да се дърпам (Това е само за танците, де!). Много ме радва! Към 12.30 децата решиха да ни преместят в някаква дискотека (нямам представа как се казва) съвсем близо до НДК. И там до 5.00 часа. Танци-манци. Едното го попитах дали знае как се казвам и то каза: “Е, как да не знам! Ти си Бибето”. 
<!–[if !vml]–><!–[endif]–>
Май се оказва, че когато си настроен с резерви към дадено нещо, вероятността да те изненадат приятно е доста голяма. Имам чувството, че купоните с учениците ще са нещото, което най-много ще ми липсва.
Затоплянето на времето е много хубаво нещо. Но когато се окаже, че за една година си увеличил тапицерията си с около 10 килограма никак не е приятно. Извадих си летните дрехи. Започнах да ги пробвам и да се оглеждам. Направо ми се доплака като се видях. Ужас !!! Любимият ленен панталон направо ще се пръсне. Да не говорим за потниците, който са ми любимата дреха за лятото, но в случая ми стоят като боди и всичките “прелести” стърчат. “Глобуса” е по-добре оформен от всякога, а за “дръжките” ми може да се хване целия китайски народ. Въртях се пред огледалото с цел да забележа нещо, което да ми хване окото. То, че ми хвана, ми хвана, ама не ми хареса. Взех решение да съм на диета. Дето има един израз: “с утре и други ден ще станат два дена” та и аз така, днес ми е първият ден. Надявам се да не се наям!
Щастлива съм и нищо не е в състояние да ме смачка. Нямам никакво желание да се занимавам с хора, които ми действат зле на нервите и самочувствието. А на всичкото отгоре днес установих, че не съм толкова празноглава, колкото си мислех. Започнах курса, за който едвам намерих стотинки. Оказах се в група с трима мъже от някаква фирма, които уж са леко по-напреднали от мен, та чак ме депресираха за около един час. Но реших, че няма да се оставя. Напрегнах се и даже започнах да си правя упражненията преди всички, при това вярно. Дори имах време да отида за вода и тоалетна, докато те се пънат над задачките.
Дали наистина съм се влюбила? Странно се чувствам! Бях забравила какво е усещането да не стъпваш по земята. Имам чувството, че всичко мога да направя и с всичко мога да се справя. Ще използвам любимата си фраза: “Дай Боже всекиму!” 
Стигайки до извода, че живота ми не се е развил, както трябва се замислих за миналото. Връщайки се много, много назад във времето започнах да си задавам въпроса “какво щеше да стане, ако …?”. И ето списъка с ако-тата.
- Ако родителите ми не бяха решили да имат още едно дете, мен нямаше да ме има.
- Ако като малка баба не ме тъпчеше с банички и мекички, нямаше да се притеснявам, че ми е толкова голямо четирибуквието.
- Ако от 6 годишната ми глава не бяха извадили кърлежа навреме, щях да съм отдавна забравена от хората.
- Ако бях завършила друга гимназия, нямаше да познавам Яна и …..
- Ако бях по-контролируема, по-постоянна и по-затворена, сега щях да съм омъжена с поне едно дете, може би на около 10 години.
- Ако бях отишла да уча във Варна, …. нямам представа какво щеше да стане.
- Ако бях кандидатствала във НАТФИЗ, дали щяха са ме приемат?
- Ако бях останала на работата във “Фарос”, нямаше да имам приятелите си от т.нар. бивш техникум, нямаше да разбера какво представлява любимата учителска професия и нямаше да знам какъв змиярник са женските колективи.
- Ако не бяха интернет-запознанствата, нямаше да съществува психо-групата ни.
- Ако не беше вчерашния ден нямаше да разбера, че сред мъжете все още се намират нормални и свестни.
- Ако бях по-смела и уверена щях да кажа, че съм влюбена.
Живота ни е препълнен от ако-та и предполагам, че ще продължи да се пълни. Номера е да не прекаляваме, а да мислим че така както сме постъпили е правилно и е за добро.