Чудеса

Адски е тъпо да демонстрираш лошото си настроение на хората. Толкова ли е трудно да се затвориш в къщата си и да не сееш злоба навсякъде около теб? В крайна сметка околните не са ти виновни за нищо. Това, че някой те е настъпил в трамвая или, че си се събудил с главоболие не е повод да мразиш целия свят. За мен лично това са 100%-и егоисти. Това, че отхвърляш доброто отношение на хората наистина си е личен проблем. Подобни хора са доста ощетени емоционално. Трудно ми е да не ги забелязвам особено, когато ми се навлизат в личното пространство и ме принуждават да им гледам киселата физиономия.

Нищо не става с тъпото гладуване. На килограми не намалявам, а кръвното ми едвам се хваща. Мамка му!!! Не знам какво да правя. Оня ден в смръдливия рейс 83 щях да пукна. Добре, че дойде някаква спирка, за да сляза да подишам малко надежденски “чист” въздух, но поне беше по-хладно. Кръвното ми беше 80/50. Ще взема да се сбогувам с всички, че туку-виж съм си заминала без да се усетя.