Открили публичен дом, на първия етаж - проститутки балерини, на втория - проститутки детски учителки. В началото навалицата се насочвала все към първия етаж, но постепенно преминала трайно към втория. Като питали клиентите защо предпочитат детски учителки пред готините балерини, ето какво обяснение получили: “Работата е там, че учителките имат подход. Каквото и да направиш, викат: “Браво, браво, много добре се справяш!”.
Колкото и да се оплаквам от професията си има моменти, в които съм щастлива, че точно с това се занимавам. Такъв е моментът с абитуриентският бал в новото ми училище (време е да спра да му казвам “новото”). Миналата година се вълнувах много, но вече съм гърмян заек и дори не ми се ходеше. Бях на работа до 14.00 часа. Прибрах се и се размазах. Мързеше ме адски, чак ми се ревеше от мързел. Все още ми е трудно да се разделя с предишното училище и се смачках, че тези колеги не знаех дали са достатъчно весели и дали няма само да се разкарам до там. Спретнах се и отидох. Може би е съвпадение, но на същото място беше и моят бал, но тогава не помня как се казваше, а сега е “Скай Плаза”. Доста се е променило, та аз съм била абитуриентка преди 12 години. 
Бяха три училища. Нашите деца бяха най-хубавите, естествено! В един момент като запя Софи Маринова с цяло гърло 
: “Ти си бурята в сърцето ми. Облаци от смях. Дъжд от сълзи. Ти си кожата по тялото ми”… и т.н. Вече трети ден чувам певачката с врещящия глас, без дори да съм си пуснала каквато и да било музика. Проми ми се мозъка от толкова много чалга! Да не говорим, че нали сме надежденско училище, в което учат много циганчета …. не ни пожалиха от цигански песни. Добре, че ударих няколко водки, та да спра да чувам музиката. Добре, че малцинствата си начешаха крастата и смениха ритъма. Нямам спомен от колко време не съм танцувала толкова много. С един колега установихме, че сме перфектните партньори по танци, защото той води добре, а аз се водя без да се дърпам (Това е само за танците, де!). Много ме радва! Към 12.30 децата решиха да ни преместят в някаква дискотека (нямам представа как се казва) съвсем близо до НДК. И там до 5.00 часа. Танци-манци. Едното го попитах дали знае как се казвам и то каза: “Е, как да не знам! Ти си Бибето”. 
<!–[if !vml]–><!–[endif]–>
Май се оказва, че когато си настроен с резерви към дадено нещо, вероятността да те изненадат приятно е доста голяма. Имам чувството, че купоните с учениците ще са нещото, което най-много ще ми липсва.