Ако
Стигайки до извода, че живота ми не се е развил, както трябва се замислих за миналото. Връщайки се много, много назад във времето започнах да си задавам въпроса “какво щеше да стане, ако …?”. И ето списъка с ако-тата.
- Ако родителите ми не бяха решили да имат още едно дете, мен нямаше да ме има.
- Ако като малка баба не ме тъпчеше с банички и мекички, нямаше да се притеснявам, че ми е толкова голямо четирибуквието.
- Ако от 6 годишната ми глава не бяха извадили кърлежа навреме, щях да съм отдавна забравена от хората.
- Ако бях завършила друга гимназия, нямаше да познавам Яна и …..
- Ако бях по-контролируема, по-постоянна и по-затворена, сега щях да съм омъжена с поне едно дете, може би на около 10 години.
- Ако бях отишла да уча във Варна, …. нямам представа какво щеше да стане.
- Ако бях кандидатствала във НАТФИЗ, дали щяха са ме приемат?
- Ако бях останала на работата във “Фарос”, нямаше да имам приятелите си от т.нар. бивш техникум, нямаше да разбера какво представлява любимата учителска професия и нямаше да знам какъв змиярник са женските колективи.
- Ако не бяха интернет-запознанствата, нямаше да съществува психо-групата ни.
- Ако не беше вчерашния ден нямаше да разбера, че сред мъжете все още се намират нормални и свестни.
- Ако бях по-смела и уверена щях да кажа, че съм влюбена.
Живота ни е препълнен от ако-та и предполагам, че ще продължи да се пълни. Номера е да не прекаляваме, а да мислим че така както сме постъпили е правилно и е за добро.