Събота
Това ми е любимия ден от седмицата. Спиш до колкото си искаш, ставаш, размотаваш си се на воля и общо взето правиш, това което душата ти иска. Да, да, ама не! След като цяла седмица ставах в 5.30, исках днес да се наспя и да мързелувам, но сестра ми дойде на сутрешно кафе в 8.00 с децата. Малките почти ме нападнаха и трябваше да се вдигна от кревата. Разсъних се и им пуснах да гледат за Барби.
От прозореца изглеждаше, че навън е топло и реших да се разходя някъде из цивилизацията. С …. се разбрахме да се чакаме в метрото. Обади ми се, че може да закъснее 20-тина минути, но вече бях на път. В метрото седнах срещу екрана, за да гледам рекламата на новия филм и да убия 20-те минути. За мой късмет не бяха 20, а станаха 40 минути. Толкова мразя да чакам! Висях като сопол с надежда, че може и да дойде по-бързо, но … уви. След като бях решила да си тръгвам се появи. Излизайки от под земята видяхме, че е студено. Разходихме се малко и се прибрахме. За съжаление ми се провали днешния почивен ден. Не се на спах и пукнах от студ по софийските улици … Всъщност май това не е причината, за да мрънкам. Пак съм се сдухала и то много, но този път не знам защо. Дали не е заради депресарската музика, която слушам цяла седмица вече, но пък ми харесва.