Чудеса

Миналата седмица имах чувството, че целия ми живот върви на някъде без да мога да направя нищо, за да го спра. Но вече нещата започват да се подреждат едно по едно, при това без да влагам кой знае какви усилия за това. В петък се занесох до училището, за да си взема документите. Юлия-шматката ми беше забутала някъде трудовата книжка. Горката обърна цялата стая и след като 15 минути се мъчи и рови из какви ли не шкафове я намери, но естествено не беше писала нищо в нея. Вече бившата ми шефка така ми се радва, че чак започва да ме притеснява. Чак пък толкова да й е мъчно за мен - не ми се вярва, но пък знае ли човек. Може да ме е оценила сега, когато няма да съм там вече. Нали някой умен човек беше казал, че оценяваме нещата и хората, когато ги загубим. Странна работа, таз работа!
Пак ще се върна на миналата седмица. Мислейки върху живота си, започнах леко да се ужасявам, защото се оказах безработна, без мъж и болна (с оная гадост дето ми я видяха на ехографията). Как да не се изплаши човек? Но от днес започва всичко да се оправя или поне се надявам! Започвам работа в понеделник. Не съм много ентусиазирана, но … в момента нямам избор. Искам си старите колеги, предишните ученици и моя си клас!
Най-интересното е, че и с мъжете нещата се “размърдаха”. Днес … (няма да споменавам имена)  ми извади душата да се видим утре, а нали съм загубена му отказах. ( Ми … то момчето искало да се видим на “деня на влюбените”, но всъщност не сме влюбени или поне не още).
Сега да видим как ще се справя със здравословния си проблем! Търси се нормален и кадърен гинеколог, който ако може да не е касапин! Имам няколко телефона на разни “светила”, но не мога да се спра на никой. В случая се лутам и незнам какво да предприема.
За пореден път се убеждавам, че нещата се случват по възможно най-добрият начин и в най-подходящият момент. Единственото, което се иска е да имаме търпение, а не да се насилваме, което само ни измъчва и не води до нищо добро.