Частна трудова борса
Тези хора явно само пари искат да взимат без да вършат някаква работа. Оказа се, че нямат законното право да взимат такса за обработка на документите на клиентите си, а единственото законно право е да искат до 25% от първата работна заплата. На принципа на овцете се регистрирах в “Тоницвет”. Там една девойка ме прие. Питах я с какво образование трябва да е човек, за да работи подобно нещо т.е. в така наречения “подбор на персонала”, защото мисля че и мен ме бива за такова нещо. Тя се притесни страшно, изчерви се, взе да заеква, за премигва и смотолеви: “психология” (ще си сменя името, ако тази има психология). С голямо усилие изкопчих от нея, че с моите изпити свързани с педагогиката мога да върша нейната работа. Оставих си документите, в които споменах, че с пари не искам да работя. И въпросната кифла ми се обажда следващата седмица с предложение за продавачка. Отказах любезно като пак напомних, че пари не искам да пипам. След това получих още едно предложение за продавачка и едно за касиер-счетоводител. Запазвайки добрия тон отказвах преложенията. Обаче миналата седмица не издържах и се развиках с цяло гърло. Извикаха ме за интервю (сложно звучеше длъжността) в 16.30 ч. Мислех си, че тогава е моето интервю, а то се оказа, че тогава е интервюто за всички, които са одобрени за тази длъжност. За да вляза да се видя с работодателя трябваше да чакам най-малко два часа. Отказах се и си тръгнах. Същата вечер ми звънят пак от “Тоницвет” с молба едва ли не да отида на интервю на другия ден в 11.00 часа, защото някой си много ми е харесал CV-то и много държал да се види с мен. До тук добре, но започвам да обяснявам на девойката, че на другия ден имам много важно изследване и няма да мога да отида по това време на деня. Все едно съм говорила на радиото, тя каза:”И все пак ние ще ви чакаме!”. На другия ден седейки пред ехографския кабинет точно в 11.30 ми звъни телефона да ми кажат, че ме чакат за интервю. В тоя момент вече не издържах и “гръмнах”. Разкрещях се, а точно това момиче нямаше никаква вина, че някой спи във въпросната частна трудова борса. Възможно е при мен да се е получило недоразумение. Но вече съм с големи резерви спрямо подобен род услуги.
февруари 13th, 2006 at 5:24
Не, не, просто не се търси така работа..
На мен ми трябваше месец да си намеря, на третото кандидатстване ме приеха. Процесът е много бавен, на 2-3 етапа, и е в твой интерес да чакаш и по два часа.
Като за начало, не се занимавай с такива фирмички, просто отваряй всеки ден jobs.bg и пускай CV-та навсякъде. Може да ти е полезен форума на karieri.bg
Номерът е да не се сдухваш от откази, да си репетираш интервюто предварително, да си спокойна и усмихната, както и да можеш да отговориш на въпроса защо трябва да вземат теб.
февруари 13th, 2006 at 12:40
Благодаря ти, много! Точно това е гадния въпрос, който ме мъчи на всяко интервю.
А в една книга четох, че като имаш важна среща с някой, който си мислищ, че много те превъзхожда или че се чувстваш зависим от него, номера е да си го представиш така сякаш седи на тоалетната чиния. Никой не изглежда добре в тази поза
април 27th, 2006 at 4:29
И двата коментара дотук и на january и на Bibka имам впечатлението че са на много тъпи и ограничени комплексари,само като им чета коментарите.Първо олигрофенска е стратегията за пускането на cv-та на всички възможни обяви,защо,защото ако имаш цели в живота,искаш да постигнеш нещо не може всякаква работа да е за теб,все пак трябва да имаш точно определени таргет обяви иначе ставаш хамалин:),а втория коментар за тоалетната чиния и работодателя,който уж седи в нея и ние трябва да си го представим по този начин за да не се изложим евентуално,си е направо коментар на много болен комплексиран мозък,който въобще не вярва на свойте въэможности,а всъщност ако искаме да преуспеем в живота във всякакъв аспект,трябва да вярваме изключително във себеси и да сме уверени че сме най-добрите,тоест като в спорта да се борим винаги за победа,като същевремено се научим и да губим понякога.
април 28th, 2006 at 7:44
Zdravei, ne te poznavam, no mi stanaha mnogo interesni spodelenite migove v bloga ti i v momenta iz4itam vsi4ko podred. Naistina, ne jiveia v Bulgaria ot izvestno vreme, no neshtata sa gore-dolu ednakvi po sveta, pone v Evropa. Pozvoliavam si da spodelia mnenie po vuprosa, puk dano da moje adekvatno da se prikrepi kum tvoia harakter i da ti e ot polza. Purvo: shtom sa te izvikali, zna4i gi interesuvash. Bitkata e napolovin spe4elena. Vtoro: sreshtash se s niakogo, koito smiatash, 4e te prevuzhojda. A ti za sushtia post li kandidatstvash? Normalno - ne. I treto: hodi na interviu s naglasata, s koiato se hodi na teatur - s praznik v dushata. Viarno, 4e spektakula si go pravish ti, no shte se zabavliavash, shte izlu4vash spokoistvie, udovostvie i shte suberesh mnogo to4ki. Samo ne izpadai v totalna krainost, poneje mi se e slu4valo tolkova da se vjiveia v sobstvenoto si predstavlenie, 4e da mi otgovoriat, 4e ne sum dostatu4no podgotvena za stresovi situatsii (koeto izobshto ne e viarno vsushtnost).
A ina4e, bi mi bilo strashno interesno da se zapoznaem niakoi den i da si pogovorim, poneje kato ti 4eta pisaniata, si mislia, 4e az sum gi pisala. Poniakoga sa kazani po-dobre otkolkoto az samata bih gi kazala…
Jelaia ti uspeh v turseniata… na vsi4ko koeto ti lipsva ili mislish, 4e ti lipsva!
април 28th, 2006 at 9:58
Много ти благодаря
Не вярвах, че някой чете писаниците ми или поне си мислех, че се четат само от мои познати.
Ако искаш ми пиши usmivki88@abv.bg ще се радвам да установим връзка. Желая ти късмет