Чудеса

Адски ми е страннен днешния ден! След като цяла седмица ревах, че се махам от училище, че се разделям с децата и с колегите, днес съм супер спокойна и чак се изненадвам от себе си.
Моят клас, миличките ми бяха приготвили страхотен подарък за рождения ден. Май съм станала класната любима, въпреки че бяхме заедно само 4 месеца. Плакахме, ходиха при шефката и тя като ги видя разплакни се разплака и тя, но … случват се и такива неща. В петък ходихме на пица за последно.
Цялата седмица се чувствах сякаш съм някой тежко болен, който все момент ще умре. Всички ме гледаха като сурово яйце. Бяха супер любезни, усмихваха ми се, може да е било и лицемерно, но все пак го правеха. Хора, единственото което става е, че няма да работя там, а няма да умирам или поне нямам такова намерение!
На Любенова сладурчетата от 10 г ми бяха приготвили страхотен подарък - нощна лампа, картина и огромен букет от рози. Много ми стана мъчно и за тях, без да искам се бяхме “надушили” с тях. Май се оказва, че имам подход към децата. Ееех, защо и към мъжете не бях така? Но мисля да им хвана цаката и на тях Понякога имам чувството, че само децата и кучетата ме харесват.
Тази седмица ми се видя като цяла година, като се почна с един “валеж” от понеделник та до петък. Слава Богу, че свърши! В момента не съм сигурна, че искам да бъда учителка вече, прекалено емоционално ми действа тази професия. А може би не искам да работя в друго училище, защотото тук децата и колегите бяха страхотни. Но как ще работя с възрастни хора също не мога да си представя. Ще си почина няколко дена, ще си събера мислите и ще реша какво да правя със себе си.