Чудеса

Станала съм като някоя досадна бабичка. Хората ме питат нещо, а аз почвам да се оплаквам, и най-лошото е, че мога да го правя с часове без да ми омръзне. А всъщност какво ми е? Освен, че в момента съм в криза и имам чувството, че наближава свършека на света.
Та какво ми е? Подреждайки ги като поздрав за някакъв празник ще започна със здравето. Не се чувствам много добре сега, но докторката ще се върне и съвсем ще се оправя. Има къде къде по-болни хора от мен. Мога да кажа с малки изключения - здрава като бик.
Сърдечната част е в криза, но тя никога не е била извън кризата, така че съм свикнала. Ще ме учуди, ако се промени нещо. Но вече не ми пука.
Работата също е зле. 99,9% съм безработна. Никакво учителстване повече, прекалено емоционално ми действа.
Единственото нещо, което смея да твърдя, че е наред това са хората, които са около мен т.е. приятели и познати. С напредването на възрастта все по-трудно слагам човек в категорията приятел. Много пъти са ме разочаровали. Какво да кажа “бивш приятел”? Е, ако е гадже бива, но за приятелка някак не върви. Някой мъдър човек го е разбрал доста преди мен, че приятел е този, който е до теб не, когато си добре, а остава с теб, когато си зле и имаш нужда от него. Отдавна ми се иска да спомена Руми с добро, но все не остава време, е сега е момента
Беше ден петък, аз съм в къщи депресирана, подтисната, в очакване да ми се случи поредната гадост за седмицата, но вече подготвена психически и физически. Целия ден се оплаквах на кой ли не (ако някой търси щатна ревла - перфектна съм). По едно време се появи Руми и сценария беше същия - оплаквах се. Не се сетих да я попитам дори как е, толкова бях вглъбена в себе си. Тъкмо се бях настроила, че цяла вечер ще си седя пред компютъра, ще се самосъжалявам и ще рева като магаре, тя предложи: “Айде на салата и вино!”. Не беше нужно повече да го коментираме повече, сякаш това съм чакала да чуя. (За част от секундата се сетих за предишния петък ) Свързах се с Марги, а Руми с Росен. Заформя се нещо като психо-група, чийто срещи са всеки петък в “Дон Домат”.